***

автор: Николай Милчев


Кафето дими като негърка,
загърната в бяла хавлия.
Тази чаша е топла
и мъркаща.
Протегни ръка.
Вземи я...

***
Разрежи ябълката на две.
Тя ще ти заприлича
на застанало на колене
хубаво, голо момиче.

И погледни отзад -
ще видиш полукълбата,
семките, мекия цвят
на таза и на бедрата.

И преглътни. Наум
прави каквото искаш.
Сладкият сок струи,
от ябълката изстискан.

***
Млякото обича ягоди,
ягодите - захар.
И пижамите след лягане
ягоди беряха.

Станаха червени, алени,
млечни, захаросани.
После, паднали сред банята,
смееха се боси.

После там ги изоставиха.
И сега под душа
двайсет пръстчета удавени
никого не слушат.

***
Еленът легна на леглото
и глътна хапче тишина.
На стола дремеше сакото
от боровинки и листа.

Еленът взе любовна книга
и с клонестите си ръце
попита я: Кога се стига
в едно кошутено сърце?

Защото книгата бе няма,
еленът нищо не разбра.
Сега гората е голяма
като побягнала жена...