Йордан Кръчмаров

автор:Йордан Кръчмаров


САМО ЗА АПОСТОЛИ

Усещам - някой ми копае гроба.
Поти се . Риза хвърля през нощта.
Превърта мънички очи с тревога.
Заплашват го светулки и листа.

Разбира се, не се учудвам много.
Безсмъртни няма. Аз също ще умра.
Не знам кога. Но може да е скоро...
Поезно е да имам всичко под ръка.

И съм готов, но ми е само свидно
за мъките на бедния гробокопач.
Горкият. Самонаказва се активно -
отшелник в този еретичен свят.

През тази нощ той можеше да люби
след чаша вино хубава жена.
На карти - да печели или губи.
Или поне да се наспи в нощта.

О, боже! Помогни да свърши скоро
на гробокопача нощното тегло!
За мен два метра са ужасно много.
И прав да ме заровят - все ми е едно.


ТЪЖНО

Тъжен старец... И тъжен козел.
Само звънецът - излъскан до блясък.
Стар е козелът. Древен козел.
Пада от ребрата му пясък.

Старецът дреме. Допушва лулата.
Гали козела по топлата шия.
Двамата се стопяват в мрака.

Търсят нещо... И нещо крият.