Слабост

Автор: Любомир Левчев


Мила,
този свят
нямаше ли стени?
На какво да се облегна?
Нали пейзажите
трябва да бъдат закачени?
Нали вратите трябва да отварят
и да затварят?
Нали прозорците...
А аз отварям и затварям
само книги,
книги
книги...
Стихия от хартия...
Книги, които скриват стените.
И пак книги...
Главно непотребни,
прашни,
свещени,
невинни лавини.
Вече съм предупреден да мисля тихо,
да не кашлям,
да не върша глупости. Защото...
Вече...

Гледам нежно своя револвер
Smith & Wesson № 350427.
И колко е красив!
Тайнствен като играчка!

Ако свърша работата,
за която мисля все по-често
книжните лавини ще се срутят
и ще погребат завинаги
смисъла на всичко.
Ако продължавам да мълча,
те ще продължават да растат
като човечество,
обхванато от виртуални призраци.
Петролни кладенци,
обхванати от пламъци.
Улици,
обхванати от просяци
и вестници...

Не! Не си играй със спусъка!
Всички сме забравени, заредени.
Но и празни
гърмим веднъж на сто илюзии.
Стига вече с тази руска рулетка!
Мила,
това за играчката беше шега.
Освен любов,
друга слабост не трябва да се допуска.
Нали?
Нали?
Какво пак четеш?
Кажи нещо non fiction!