Стъклени състояния

Автор: Любомир Левчев



Една птица се удари в мен
и разбрах, че ставам прозрачен,
прозирен,
прогледен...
Я виж ти! А бях
само проницателен.
И то не винаги.
Сега
като че ли ме разпитват:
Казвай какво видя?
Какво прозря?
И защо?
И аз вече съм престанал да се гърча
под бича на свободната си воля.
Няма какво да признавам.
Тайните падат сами от мен -
сърцевидни листа,
пронизани с лъч купидонов.
И аз съм листопаднал.
А над мене през клони студени
родословно ме гледа
гола вис...
Не се окайвам,
нито тържествувам.
Чувствам се прозорец
между този и онзи светоглед.
След птицата
чакам камъка.
Тогава ще стана система, напълно отворена
под звън на счупено
Битие,
Небитие,
само Не...
И други стъклени състояния.