в чест на това

ти никога няма дя ме измамиш защото
съм работил толкова други неща, гадни неща
и знам че
писането е една от най-лесните работи
за вършене: толкова много часове прахосваш,
с толкова много жени се
забъркваш
а най-хубавото е -
дори и не си помисляш че си
писател
просто изключваш и вампирясваш
и
ето за това е живота:

доколкото е възможно
да не се напрягяш
преди смъртта си (предпочитам
миговете спокойствие
пред случайните дарове щастие)

разбира се, това, което човек предпочита
не винаги
идва макар писането да е една от най-благодатните
професии
ти ще откриеш
че дори когато
имаш успех
болката и объркването и ужасът от
живота
не спират тогава
а продължават
разточително

да дават на твоя електрически Ай Би Ем все
повече и повече
да предъвква
да мъдри
докато ти се пазиш от данъчни власти, жени
пиене, наркотици, хазарт...самоубийствени сутрини
и така нататък...
винаги с
тази
последна година от твоя живот, която се втурва
към тебе като
пушечен изстрел...

да, писането е най-добрият начин
да я караш

предпочитам да ме намерят
мъртъв върху тази пишеща машина
както
(ха!ха!ха!)
някой критици мислят
че вече
съм.

няма значение:
нуждая се единствено от
своите пишещи
пръсти

и нищожно
количество
болка.