мойто приятелче

седя под тази
светлина
гледайки Буда.

Буда се
смее
на мен
на
всичко:

отидохме
толкова далече
и не стигнахме
никъде.

живяхме
толкова дълго
но
изобщо
едва ли.

Буда се
смее.

Буда е
статуетка от
порцелан
която стои
срещу мен
тази вечер.

стиховете
не идват.


винаги

важните
неща
са
очевидните
неща
които никой
никога
не
казва.