всъщност

автор: Богдан Дичев


Чакалнята на гарата, закъсал съм с цигарите
минутите оказват съпротива
Картинката е старата - два куфара, китарата
Завръщам се, а всъщност си отивам

Смениха се сезоните, съблякоха се клоните
сега октомври слънчев е обаче
препълнени пероните, очакват ни вагоните
Аз смея се, но всъщност плача

В купето пак съседите, дотягат със беседите
бюфета ми предлага топла бира
че весел съм не гледайте, усмивката на кредит е
възкръсвам уж, а всъщност днес умирам

Запалиха фенерите, с неонова феерия,
щом залезът угасна неусетно
търсете, ще намерите, аз търсих друг намери я
щастливец съм, но всъщност съм несретник

Защо ли огледалото посърнало е цялото и
себе си не мога да позная
От черното и бялото е почнало началото
сега започвам, всъщност съм накрая

Звездите са угаснали, ех май не сме пораснали
да плача за това не ми прилича
Угаснали, пробляснали, звездите са във нас, нали
аз мразя ги, а всъщност ги обичам

Горко на повалените, кръвта напуска вените
животът и без туй е бързотечен
Денят е на спасените, приветстват ги арените
спасен съм, ала всъщност съм обречен

Пазете крамфилите на розите от жилото
последната целувка ме подсеща
Ти питаш ме: "Боли ли те, следата от червилото?"
Боли ме! Всъщност не усещам . . .