балада за човека

автор: Веселин Ханчев

Самичък в студената бяла гора
две нощи човекът се влече.

И каза гората: - Нима не разбра?
Ранен си. Отиваш си вече.

Умираш. Далеч е отрядът сега.
Ни стряха, ни лек, ни пътека.

Но глух бе човека, съборен в снега.
Пълзеше, пълзеше човека.

И каза гората: - Смири се и спри!
Не ще се изтръгнеш от мене.

Виж - бързият гълъб е паднал дори,
до тебе с крила укротени.

Къде ще отидеш с такива нозе,
крилете щом в мен са сковани.

И спря се човекът. И гълъбът взе,
и скри го до своите рани.

И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека.

Удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека.