Жиг

автор: Паул Целан

Вече не спяхме, защото бяхме легнали в часовниковия механизъм на унинието
и извивахме стрелките като вейки,
и те отскачаха назад обратно и шибаха времето до кръв,
и ти говореше в растящия сумрак,
и дванадесет пъти казах аз ти към нощта на твоите думи,
и тя се отвори и остана отворена,
и аз положих едно око в недрата й и вплетох другото в косата ти,
и се извиваше между двамата фитилът, отворена вена –
и една малка мълния приплува насам.