Автор: Радост Даскалова (regina)
Стисна небето юмруци и после заплака,
смрежи окото си в цвят на кобалт,
плисна сърдито и висна внезапни ръкави,
чак до ленивия градски асфалт.
Май се разшета, оставил на мира за кратко,
шлейфа на новата цветна дъга,
за да приготви от дъжд и акации сладко -
шефът-сладкар си го бива в това.
Два чифта стъпки, задъхани по тротоара,
счупен в пороя сгъваем чадър,
стряхата от аромат под акация стара,
моето токче сред шепа чакъл.
Грапав и леко смутен смях, на ситни кристали,
твоите длани по мокрия ствол,
гроздове цвят, от проливния дъжд натежали
в дъхав, акациев, бял ореол.
Устни до устни и тръпка до шепот се сипва,
с жеста на моята дълга коса,
твоите мигли, припърхали мамещо близко,
буза в парфюма на майска вода.
Кипнали люляци, с погледи от любопитство,
празната улица клоква в реки,
гъстите клони, приведени толкова ниско,
че да не видим кога превали.
Май преброи след проливния дъжд по паважа,
всяко изронено бяло цветче.
Двеста цветлета за сладко му стигат, и даже,
с нас ако смята - сме двеста и две.
0 коментара:
Публикуване на коментар