Ноктюрно за две кафета

Автор: Радост Даскалова (regina)


Във мрачен следобед на спирката в пет,
(дъжд мокреше кротко стрехите),
тя - с мрежа покупки, той - носещ пакет,
се срещнаха двамата бивши.
"Тя още си е, каквато си бе!"
"Ах, същите са му очите!" -
по сляпа случайност - лице във лице,
смутени като ученички.

И грабна дъждът на озон аромат,
в подобен на мантия облак,
и до тротоара го сви покрай тях -
да ги залюлее във спомен.
По локвите хукнаха млади лета,
мансарден прозорец се мерна,
във парка на пейката той се видя,
а тя - във поличката черна.
И гола и мокра в дъжда Любовта,
усетила колко са топли,
от есенни пръски отръска крила
и кацна в гнездото гальовно.

Във мрачен следобед в едно кафене
приседнаха двамата бивши -
на няколко думи, на чашка кафе,
след толкова много години.
Приседна до двамата тиха и Тя -
премръзнала, мокра и боса.
И дълго след тях в кафенето седя -
там още се чувстваше топло.