Канто XLVII

Автор: Eзра Паунд


И да умреш дори, запазваш разума си цял
Този звук се разнесе в тъмнината
Първо трябва да тръгнеш по пътя
към ада
През надвисналия мрак - към владенията на Прозерпина
дъщерята на Деметра, за да срещнеш Тирезий,
Сляп както преди, сега сянка в ада
Изпълнен със знание, което силните мъже не притежават
Преди да стигнeш до края на своя път
Ще познаеш сянката на една сянка,
И все пак, трябва да вървиш след знанието
Защото знаеш по-малко и от упоени зверове. phtheggometha
thasson
phtheggometha thasson
Малки факли се люлеят в залива
И морските клещи ги събират заедно.
Нептун пие след спада на прилива.
Тамуз! Тамуз!
Червеният пламък поема към морето.
През тази порта ти преминаваш.
Дълги лодки хвърлят светлини върху водата
И морските клещи ги събират вън
В подножието на скалата кучетата на Сцила ръмжат
Белите им зъби прегризват зъберите,
Но в бледата нощ малки факли се носят към морето
tu Diona
tu Diona
kai Moira t’Adonin
kai Moira t’Adonin

Морето се обагря в червено от Адонис,
Факлите горят с червена светлина под малки стъкленици.
Пшеничени кълнове покарват до олтара,
цвете от ранозрейни семена.
Две педи, две педи за една жена,
Която не вярва в нищо друго. Нищо няма значение.
Към това е нейното влечение, нейният стремеж,
Към това, което ти наричаш вечно променяща се цел,
Дали крясъка на кукумявка нощем или сока на кълновете,
Така или иначе, няма нищо неподвижно, никога нищо не спира
Над планината е призована нощна пеперуда
Заслепени бикове се втурват срещу мечовете, naturans
При тази пещера ти си призован, Одисей,
Чрез Моли ти си отдъхна за малко
Чрез Моли ти се освободи от едно легло,
за да се върнеш в друго
Тя не може да преброи звездите,
За нея те са просто блуждаещи дупки.
Започни да ореш
40 дни те стоят под морския бряг
И в долините, които лъкатушат към морето.
И когато жеравите отлетят високо
мисли за оран.
През тази порта ти преминаваш
Твоят ден е между една врата и друга
Впрегнати са два вола за оране
И шест в полето на хълма
Бяла грамада под маслините - белег за свличащи се камъни,
Мулета завързани за апсидата по пътя към хълма.
Това беше преди.
А сега малките звезди падат от маслиновите клони,
Размиваща се сянка затъмнява терасата
По-черна и от отлитаща лястовица
която въобще не се интересува от твоето присъствие
Черни са отпечатъците от крилата й върху керемидите
И изчезват заедно с нейния вик.
Толкова лек е товарът ти върху Земята
Не оставя дълбоки следи
Товарът ти е по-лек от сянка
И все пак ти прорязваш планината,
И дори белите зъби на Сцила не са толкова остри.
Намирал ли си гнездо - по-меко от влагалище
Намирал ли си по-добър покой.
Имаш ли обширни насаждения и дали твоята мъртва година
Ще донесе ранозрейни кълнове?
Прониквал ли си по-дълбоко в планината?

Светлината прониква в пещерата. Йо! Йо!
Светлината нахлува в пещерата,
Блясък върху блясъка!
През тези проходи аз стигнах до хълма:
Където трева пониква от моето тяло
И аз чувам корените й да си говорят
И въздуха е толкова свеж край моите листа,
Вятърът разтърсва клоните.
Зефир ще бъде ли по-нежен с тази клонка, Апелиота
с тази бадемова клонка?
По този път аз стигнах до хълма.
Загина,
Адонис загина.
Плодовете узряха после. Малките факли се люлеят от прилива
Морските клещи ги събират вън,
Четири флага до всяко цвете
Морските клещи придърпват факлите вън.
Затова мисли за своята оран
Когато седем звезди слязат долу, за да си починат
40 дни за почивка край морския бряг
И в долините, които лъкатушат към морето
kai Moira t’Adonin
kai Moira t’Adonin

Когато бадемовите клонки се разлистят в пламъци,
Когато нови кълнове покарат край олтара,
tu Diona, kai Moira
tu Diona, kai Moira
kai Moira t’Adonin
kai Moira t’Adonin

Който има дарбата да лекува
Който има власт над дивите зверове.