по рамото на Април

автор: Ина Николова


в очите ми трептящи по асфалтовите му ръце
заострените гласове на акварелите потичат
(никой не намери бледите ти рани Живописецо)
в невиждания танц на траектории
историята ти по вените ми никне
и избухва
без да спира
ти ли
Колоритен
инжектираш в светлооките им мъжки мозъци
думи за да ми повтарят
как съм страдала достатъчно (от днес ще ме обичат)
а аз да издишвам за тях
най- фалшивите си изречения

в звуци ти ли ще римуваш
смъртта ми с вехнещи птици и цъфнал жасмин

искам тебе който не изпитва нужда да ме изрича
(когото нямам нужда да чувам)

може би ще ми липсваш само сутрин
когато все още спя над сърцето ти
и не пълзят мислите ми – змии и планети
не съм запомнила мириса на днешния път
още не ме е задушил с черешов цвят и орли
сега сянката ми е неутвърдена секвенция
за усмивките им
преди да рукнат по челото ти сълзи

искам да растат само по твоето рамо лунни макове