представление

Пламен Парнарев (parnar)

Като сянка е тази завеса.
След прожектора капе. В метафори.
В прах от сцената.
В прах от лицата.
В кръгли мисли, поети без нафора.
На последния ред са актьорите.
(Ние - стари и смешни столове.)
В прах от сцената лепне умора.
Или в сън – до неделната гроздова...

2

Нейде с тихото лягат лозниците.
И светлеят в окото на дрозда.
Между зъбите скърцат личности.
Скрили в пазва ланшните гвоздеи.
Прах ти казвам…Попива ракията.
И гласа и затрива. По масите.
Покрай равния гланц на мастилото
всички доноси лягат. До втасване…

3

Пари въздухът. От оптимизъм.
Има дежурни. ( Как ръкопляскат…)
Скърца по нощния лист победителят.
И до утро търкаля душата…
Сто грама само –
до пълно окръгляне.
После поемам…без нафора.
Някъде в 3 с този дим от Горубляне
Всичко потъва. В метафори…