коледни полусонети

автор: Ищван Ференцеш

1.
Бе Коледа, когато се родих.
Извика мама в нищото... Валеше
сняг, под горите скитащ пес зави,
родината ми никъде не беше.

Проскърца портичката, влезе там,
със името за мен, Свети Ищван,
крал или мъченик - не знае сам...

2.
Когато се родих, чардак се свлече,
въшлив пастир замръзваше в една
кошара празна, в парцалак облечен,
в тропосана с бодлива тел страна -

без блян дори връз чиста белота -
римуван сняг с доброто и смъртта -
да плисва за родината кръвта...

3.
Кръв Господ плюл, когато съм се раждал:
звезда над края див, скован от студ.
Архангелът се спускал като гарван
да мие труп на майчиния скут.

А мама чудо чакала комай.
Но - птица огнена пред земен трус -
синът в прахта се строполи накрай.

4.
Бе Коледа и мама с трескав плам
играеше Мария. Дърводелец - тате.
Той, взрян напрегнато, съгледа сам
върху пагоните на влъхвите звездата.

И "Давай", Сталин свиреше на орган,
над яслите, над мен изви се огън,
написа в пепел мойта повест там.