Една декемврийска вечер - при антикваря
На табелката смътно упътване към магазина,
вътре мръзне един мъж с кожух, негов е магазинът,
Ева се оглежда, аз питам:
Имате ли приказките на Толкин?
Типът е сънен и мисля, хитър,
и по-успокоително е, че не отговаря
и на улицата Ева не пита за Толкин
и когато понечих да й разкажа, не отговаря -
влюбена е в себе си, а аз в никого,
макар разходката ни да има известен стил,
тя позира, аз писах и нямаме бъдеще
А какво ще стане, ако не мога да се изразя?
Любовна тема
Седях на масата до будката на
вълнолома и махах с бялата си шапка
към кораба. Около мен имаше стотици хора,
най-голямото стълпотворение през лятото, вероятно
бързо се бях слял с тях. Пиех бира и
беше странно, че аз оставах, а ти
си тръгваше. Но разбирах и подличката тревога,
когато човек го мамят. Знаех,
че след като се слея с тълпата сред
множеството размахани бели шапки, ти ще
затвориш очи, знаех и че
след половин час ще събереш сили и ще
ги отвориш. Не знаех само дали ако
някога пак се срещнем, как ще
ми обясниш гледката, която след половин
час ще се разкрие пред теб от кърмата на кораба: островът,
на който си ме оставила и за който знаеш, че сега
искам да обходя сам, островът в цялата си
големина беше пред очите ти, също и
двете черни великански планини в средата, без
да ме предупредиш, че искат за себе си
толкова основна територия, колкото
на такъв малък остров няма и не би могло да има
никога.
Нещо за кръвта
Животът събаря дърво пред каляската, самият живот,
Животът събаря дърво зад нея, щом спре,
Животът разбърква конете, животът,
изкарва иззад дърветата виковете,
хвърля от засада разбойниците към целта.
Животът прерязва гърлата, самият живот,
продава каляската, живота, живота.
Учи се от кръвта, упражнява се с нея, изпитва чрез нея
човека, размишлява над кръвта,
намира пътя си, където тя бликва, там е и той,
обича кръвта, дава вино за нея,
върви, занеси му, позвъни му, той спи,
но и тогава дава вино или кръв,
слиза до портата, носи, по всяко време. Ти още
не го познаваш, живота, живота.
И ти го обичаш, не отричай. Направи нещо,
защото си отива, отива. Бяга, пришпорва конете,
бяга с плячката, отнася всичко,
междувременно го разпилява, пропилява,
заменя за съпровождаща музика, за онази
от детството, вехта филмова музика,
с която толкова пъти те е мамил. Накрая
зарязва остатъците в ушите ти,
умираш тананикайки, подсвирквайки, глупако.
На табелката смътно упътване към магазина,
вътре мръзне един мъж с кожух, негов е магазинът,
Ева се оглежда, аз питам:
Имате ли приказките на Толкин?
Типът е сънен и мисля, хитър,
и по-успокоително е, че не отговаря
и на улицата Ева не пита за Толкин
и когато понечих да й разкажа, не отговаря -
влюбена е в себе си, а аз в никого,
макар разходката ни да има известен стил,
тя позира, аз писах и нямаме бъдеще
А какво ще стане, ако не мога да се изразя?
Любовна тема
Седях на масата до будката на
вълнолома и махах с бялата си шапка
към кораба. Около мен имаше стотици хора,
най-голямото стълпотворение през лятото, вероятно
бързо се бях слял с тях. Пиех бира и
беше странно, че аз оставах, а ти
си тръгваше. Но разбирах и подличката тревога,
когато човек го мамят. Знаех,
че след като се слея с тълпата сред
множеството размахани бели шапки, ти ще
затвориш очи, знаех и че
след половин час ще събереш сили и ще
ги отвориш. Не знаех само дали ако
някога пак се срещнем, как ще
ми обясниш гледката, която след половин
час ще се разкрие пред теб от кърмата на кораба: островът,
на който си ме оставила и за който знаеш, че сега
искам да обходя сам, островът в цялата си
големина беше пред очите ти, също и
двете черни великански планини в средата, без
да ме предупредиш, че искат за себе си
толкова основна територия, колкото
на такъв малък остров няма и не би могло да има
никога.
Нещо за кръвта
Животът събаря дърво пред каляската, самият живот,
Животът събаря дърво зад нея, щом спре,
Животът разбърква конете, животът,
изкарва иззад дърветата виковете,
хвърля от засада разбойниците към целта.
Животът прерязва гърлата, самият живот,
продава каляската, живота, живота.
Учи се от кръвта, упражнява се с нея, изпитва чрез нея
човека, размишлява над кръвта,
намира пътя си, където тя бликва, там е и той,
обича кръвта, дава вино за нея,
върви, занеси му, позвъни му, той спи,
но и тогава дава вино или кръв,
слиза до портата, носи, по всяко време. Ти още
не го познаваш, живота, живота.
И ти го обичаш, не отричай. Направи нещо,
защото си отива, отива. Бяга, пришпорва конете,
бяга с плячката, отнася всичко,
междувременно го разпилява, пропилява,
заменя за съпровождаща музика, за онази
от детството, вехта филмова музика,
с която толкова пъти те е мамил. Накрая
зарязва остатъците в ушите ти,
умираш тананикайки, подсвирквайки, глупако.
0 коментара:
Публикуване на коментар