Жените на миналото лято

Къщата
посоките
събира като свои
гласове и стъпки
следват
бавното й пентименто

стаи
умножени в погледа
нахлуват

стаята със цветните стъкла
стаята със съдове вода
стаята с огледала и шапки
стаята с легла от водорасли
стаята със среднощен звън
стоята в която няма място
стаята със жестове на сътворение
стоята затворена за лятото
стоята със птичи гласове
стаята със купчина писма
стаята със плясък на криле
стаята с кълба от прах и слънце
стаята за говорене на сън
стаята с бадеми и тютюн

светлина на капки
пръсва се
на пода

навсякъде морето се процежда


*
Градината
подмамва вятъра
по своите пътеки
залутан във дървета и лози
забравил яростта си
наднича
в тайните отвори на смокините

омаята не ще напусне никого

горе на терасата облегнати
чуваме как зреят плодовете
на нехайната им нежност.


*
Възлюбени
единствено на лятото сме
даровете му
в краката ни са струпани
пясъкът бедрата ни полирал е
гърдите ни със прилива надигат се
очите ни са злато
кожата канела
упойващия мирис на море
който между устните си носим
сега разресваме в косите си солени
възлюбени единствено
на лятото


*
Женихите ни
са отплували далече

безбрежно
е очакването

сутрин
рано
някой пръв
загледан е в морето


*
Рибари
със разголени кореми
чакат
времето да падне
няма риби
смях и котки
мрежите разплитат

вик на птица
слънцето премества


*
Кипарисите
търкулват
броениците вечерни
въздуха от музика
вибрира
време е
да станем звездобройци


*
Писмата на
дъжда
върху стъкло
донася вятъра
понася къщата
прелиствайки
безбройните й стаи

На хълма
отдалече
подобна кораб
плуващ в посока
за която няма
име