закърпените му улици, пребледнели под лампите
уморените му светофари
старите, разлепени от дъжда киноафиши
тишината на спирките и будките за вестници - сутрин на разсъмване
в този град късни болки и предишни решения ме застигат в някой подлез
или както си пресичам
а всъщност опитвам да мисля красиви неща
чувам само бързите стъпки на думите - тичат в главата ми
мисля си за продавача на дини и сляпото му куче свило се под
караваната на пътя за стария мечкар и тъжната му мечка за
циганинът
нарамил своите плетени кошове понесъл ги нанякъде с щастлива и
малко луда усмивка като продавач на детство за студа и босите
гълъби
за мокрите пети на самотата шляпаща залутано в есенната дъждовна
тълпа за любовта която като че ли зърнах зад онзи ъгъл мина
бързо само по бяла риза и изчезна в пресечката вляво
повече не я видях
и отдавна спрях да спирам минувачите да питам да разпитвам
вървя
във тази нощ
тротоарите се движат отстрани ми край входовете мирише на
урина
котките ме гледат неподвижни и съсредоточени
после не помня къде съм била откъде съм минала вървяла ли
съм изобщо
във този град
разпилявам се по улиците му
вървя
просто трупам време
и посоки
*
в събота се притаявам до прозореца
улицата се събужда късно
светът
се изсипва по чехли в домашни дрехи
с ролки на главата и найлонови торби в ръце шушка шушка
в събота се притаявам до прозореца
и гледам другите прозорци съботни
отворени широко проветряват любовта си
или я канят да се върне
по остъклените балкони жени с изгорени от ютия пенюари
правят сутрешни закуски мирише на мекици на пържени филийки
мъжете пушат смръщени по бели слипове с увиснали кореми
приличат на пингвини
в събота се притаявам до прозореца
и слушам чужди разговори откъслечни
успокояващо обикновени думи смях
някой си подсвирква кашлица пак смях ей такива работи
в събота
през открехнатия ми прозорец
промъква се деня следобеда и вечерта нощта се бави
един след друг пристъпват идват ми на гости
носят орехи компот банани
аз съм малко неразговорлива малко ми е тъжно
в събота винаги е малко тъжно
в събота се притаявам до прозореца
крада си късчета от чужд живот
събирам си ги
при първото ми зъбче
при картинките от дъвки
в кутията със чудните неща
*
чаках те на стълбището
вслушвах се във полумрака му със миризма на зимни ябълки на
разтопено масло и препечени филийки гледах през
прашния прозорец този малък двор с натрупаните гуми
празни щайги малко детско колело мислех
за ръцете ти с изпъкналите вени
отдавна
колко отдавна не са ме галили
м а м о
0 коментара:
Публикуване на коментар