Едисон
досущ котка захапала малкото за вратлето
светлината ме влачи из цялата стая
докато жили издуят стените
и килимът изплюе своето вълнено синьо сърце
в къщата няма стопани
само желания:
да се измъкна от пола си
от лявата си половина
от последната си твърдина литературата
котката е къпина която гори в средата на стаята
там се сбъдват всички желания
без умора
и без да оставят ненужни следи
после котката спи под кревата
после отново танцуваме
сипвам мляко в паничката
даже млякото свети
за приятелка имам махарани от далечна страна
Santorini
На Яна
1.
тя си купува рокли от най-заможните търговци на острова
облича ги веднъж
но им отдава тялото си завинаги
и с всички гънки пясък уиски и евтини цигари
после отваря копчетата и корделите
и заговаря им на катаревуса
за трафикантите
за златото под ноктите им
за кокаиновите пътища
и как бездънни са лодките
в които всичко свършва
говори им за белия летовник с тяло
огромен захаросан плод
от който хапнеш ли веднъж
се пръсва слънцето във клоните
и всяко следващо дърво е стълпник
говори им как островът
как всички острови как гърция
пулсират все по-бавно
и сбъдват безнаказано
желанията си
как тя самата прави същото купува
си рокли от най-заможните търговци на острова
а после ги раздава на рибарските съпруги
приижда рибата във мрежите
прескъпо
отплащат се съпругите
забравили епиталамиите
цветчетата на портокала
2.
на този остров посейдон познал е клейто
а после я е оградил с вода така че
ни бог ни смъртен да я стигне
на този остров платон е познал
и посейдон и клейто
а може би това е станало преди да
познае клейто посейдон
а може би съм първа само аз
която да познавам
дали това което много бавно
излиза от водата и ме вика
е клейто
дълбока като диалог
и лепкава като маслина
или е посейдон
или потънала метафора която
с крайчеца на погледа повдигам
към езика си
премрежена от слънцето
3.
и пак
на този остров
в който интерпретатори на федър и тимей
разпознават атлантида
на озвучената от петромаксови фенери естрада
където цикадите изяждат важни срички
от хекзаметъра
разправят господарката невидимо
подобно знак за придихание се свеждала
над всяка дръзнала да се богоравнява
и така
присъдата отменяла
но по-съдбовен от смисъла на този ритуал
и даже по-съдбовен
от бавното потъване на острова
е шепотът на господарката
запален стъпкан нарцис
гласът й си почива
подпрян на своето копие
и аз го чувам
от свойта твърдина
през текстове и земни пластове
през карти и тела
тъй леко както леко
изсвирени на флейта са
чорапите ми на черти
и анапести са
и панаирни пръчици от захар
Енклитики
балканите са дъно на отдавна изсъхнало море
в което ти ме научи
да плувам бавно
най-важното бе да ме свикнеш да потапям
въображаемите си хриле във
въображаема вода
и от въображаемото
без да се страхувам
да дишам да не дишам
да изплувам
после последва
задържането на главата ми над пяната от
широколистни гласни
аео еао оеа
старинна амфора чиито капиляри се
разтваряха от слънцето
когато бях по гръб дори за миг
не дозволяваше
опашката ми да достигне дъното
където снаряди от молуски
я разкъсваха надве
а киселинната атака повреждаше седефа
ти ме научи да продължавам да се движа
дори когато спря да дишаш с мен
да дишам с теб
най-невъзможното въображение
това сега са нашите по-други географии
земи които можем да преплуваме
с един единствен дъх
дори ако се пръсне амфората
от волята на този дъх
и някоя от нас забие острите си миди в дъното
0 коментара:
Публикуване на коментар