Хестия

Домът й - между два стола.

Свикнала е с това място.
Легло, телевизор, плетен кош за дрехи.
Все още може да се зарадва,
когато сутрин, докато се събужда,
слънчев лъч гъделичка лицето й.

Не е лесбийка,
но вече не обича мъжете.
(Чувственият й живот така да се каже е виртуален.)
Не се поддава лесно,
когато белият лист я повика.
Дълго си остри молива,
полива мушкатото, мие чинии,
реже си ноктите на краката. Et cetera. По-скоро тези неща.
Едва после се залавя и пише.

Друго не жадува,
защото и то е нейно.

*

Друго не жадува,
защото и то е нейно.

Новозеландският залез,
който никога няма да види.
Гребенът, украсен с парченца от корубата на костенурка,
с който в Хауърд Шарлот Бронте
тъкмо си сресва косата.
Парлива и люта - миризмата на лъв,
захапал врата на умиращата антилопа
с ритуално търпение.
Една чаша вода на масата.
Тя я вдига
и бавно
с притворени очи я изпива.

*

Бавно
с притворени очи пие
и всичко едновременно се случва в нея.

Ражда се, умира,
водят я на училище,
целуват я,
казват й не.
Нещата, които мисли, изчезват
както водата от чашата й.

Сутрин е, става,
вечер е, ляга си.
Заспива и се изпълва с нищото,
така да е пълна отново.

*

Така да е пълна отново.

Спи,
необитаем дом на хълма,
вратите му, прозорците - затворени.
но в градината тревата си расте.
Спи
и бог слуша как расте тревата.
Спи,
но тя не чува нищо,
защото тук,
където е или не е,
нямат никакво значение звуците, тя или бог.
Спи,
после се буди, за да се завърне вкъщи.

Домът й - между два стола.