4 момичета на верандата, 5 часа следобед

автор: Недялко Славов

Ана

мъжете които
убива със устни
погребва ги в утринен облак
поплаква
час два

натъжена до прозореца
после тананика

Чувственият й пол я употребява прекомерно


-----
Стадото я изоставя
Мести се Обзема я отново
Множеството му от самки
чезне с месеци Напролет
стадото върви през нея

Тя лежи по пълнолуние
Слуша тъмния му тътен


Марго

е сивоока вечер

а стигне ли до сутринта
очите й са с цвят на уморено
от дълго носене
сребро

-----
Някой е изрязал върху пейката

"Ти Марго не си Марго
Жулието

Седем кръговрата на телата
ще вървим към другото ни лято

Пиша ти от вечността"
Ромео

"Кой е той?" Марго се пита
"Мен из вечността не ми се скита!"


Сиси

В прибоя на косите се давят раменете й

-----
Всеки ден прекрачва перилата
на въздишките си над реката


Мария

Познава листата на дървото -
последния му войн в снега
листопада на Юда

Природата е единственото което
я извежда за миг на светло

докато Бог се храни с плътта й

докато диша между две изречения
на дърветата
нощем