някога си многолюден
звънът на черковната камбана
вдига гарвана от кръста
вижда зимата от високо той
запотени прозорци тук-там
следи от сърни гълъби кокошки
кръв на прасе
по-надолу луковици корени
мравки
умрял конощип
под тях обли камъчета
от бивша река
след това глина
вижда гарванът
как пада мрак
и пияният умира в пряспа
покрай пътя
неиздоена крава
вие към луната...
*
Стар дядо
бълва мисли и дим
малкото внуче
тихичко диша и слуша
после заспиват
а кучето вънка скимти
и дядото умира през нощта
завит до гуша
МОМИНА ПЕСЕН
Видях го че заспал е
и го бутнах
на себе си да дойде
но не би.
Почаках още малко под дървото
ала знам си -
няма да ми провърви.
Заспал е - дяволският син - дълбоко.
В харем е влязъл сякаш той.
И да го дърпам за краката -
пак няма да е мой.
*
Като Вила Вилекула
в дните студени
и в живите нощи
ти си за мен
Като къса завивка
в леглото за двама
в окото на врана
ти си за мен...
*
Както сюртукът на умрял помешчик,
който помни по-добри дни от тези, но така или иначе се примирява, защото това налага неговото богобоязливо възпитание, ала все пак му е трудно и усеща се той неокрилен и е
обзет от сгърчване, молци и мишки,
за които знае, че не си пречат взаимно и не е възможно да бъдат настроени едни против други според формулата, завещана от древните римляни, но измислена от банкерите,
полека-лека се превръща в нишки,
наподобявайки разноцветните ленти пред вратите на магазините и кафенетата, прогонвали мухите през летните месеци, или пък на ресни на кадифена покривка,
и после в черти върху праха по дюшемето.
Показващи краищата на отделните дъски, малките завои покрай чеповете, отскачанията на рендето, мръсносивите петна от засъхналата кръв на дърводелеца,
Така отвисоко се дрънват камбаните
о тротоарите във вторник, когато народът се плъзга, прескача колите, пие бира в околностите на секса и службата, премисля бъдещето и се търкулва вкъщи най-сетне.
А така също и очите изпъкват над сенките,
под бръчките между веждите
и разглеждат белия свят,
белия свят, белия свят.
0 коментара:
Публикуване на коментар