автор: Веселин Иванов
Небето свършва в сенокоса -
по съхнещите върхове
на шипки.
Татула има толкова въпроси
за собственото си поникване.
Решило е да расне наобратно –
парче земя,
изпръхващо на слънце.
Небето се преражда водоравно
по грапавите
сипеи
на хълма.
Това небе ще стигне до момента,
във който ще се свие до чертица.
Ще се превърне в дъжд
и колело,
преплетено
във слънчеви зеници...
0 коментара:
Публикуване на коментар