Джорджия Скот

жената с белези


Странно дали слепият масажист я смята за красива,
дали събира плътта й в картини,
дали ги сглобява веднага, или
по-късно, много по-късно, в тишината на своята стая
и с ръце в скута,
я разстила пред себе си,
дали изобщо мисли той за красотата,
или за него това е само работа,
извивката на гърба й,
ръбове, хълмове...
дали прочита във напрегнатите
части на плътта й
нищетата на други ръце,
не своите, когато тя лежи
така, но по-различна
в картините на други хора

любов без притежание

Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,
облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.

Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.
Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.

Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,
обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.

превод на Минка Параскевова