Шоколадовия демон 1

автор: atanasKoc

/посветено на всички, които вярват в демони/
И аз се примолих от върха на света, на колене
за права отплата, за тежка десница
и изтребление на всите човеци от захар
се примолих, на Него.

И подир молитвите мои
август долитна откъм небето
на колесница кървочервена от лава
теглена от седем огнекрили дракони
пристигна и разпиля жупел и пламък
над града, потънл в невяра и слепост
отпърво разтопи кубетата на църквите
а сетне и дългокулите царски палати
с вятърните петлета от захар отгоре си
тогава, чак тогава, ловецо, старий друже
захарните човеци предвкусиха края
с онази горчилка на изгнила костилка
и наизскочиха по захарните улици
заграбили в умиращите си ръце
най-скъпите си дрехи от захарен памук
и обути в новите си шоколадени ботуши
и влюбени в своите захарни кукли
и цялата тълпа се понесе бясна към моста
който водеше към земите на спасението
но моста беше от захар, и се сгромоляса
под писъците на горящите живи гълъби
и под пепелта на незаминалите щъркели
(а какво те бяха виновни, кажи ми...)
и реката кипна от разтопения ужас
и рибите мряха в сладост и мъка
а аз, аз след август летях и затривах
затривах
затривах
затривах
затривах последните човеци от захар.
Това е.
А сега убий ме, ловецо на демони
убий ме, за да се почувствам жив.