![]() Моя горчива любов, замълчи и ме чуй... Днес взриви се небето, посивяло от жадност, от мъст, от бездумни мълвежи. Неразбрана се стече небесната кръв като ледена лава, като огнена паст. Очерта ми светлинни пътеки, гръмовни пътеки, а аз тръгнах по тях. Босонога, с раздрипана риза, до глезен потънала в подивели от немощ треви, с разпилени ръце и коси, в плитка сплетени с вятър, с птичи писък, продрал тишината, устремена в небесната твърд, да досегна с дланта си небесните рани. Знаеш, тебе не мога... |
Ако можех
on
Ако можех
0 коментара:
Публикуване на коментар