Фактотум, скъпа, фактотум...

Фактотум, скъпа, фактотум...

автор: rainy                 От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?                 Хе, там зад горите... много е далече... Какво да ти кажа... Като те гледам, едва ли нещо ще вденеш. Явно си от тези, със шанс. При мен е малко по-иначе... Зъбите ли? Избити са, вярно. Той, моят, понякога е недоволен... Ама това бял кахър! Скоро кола ме бутна в канавката, докато махах. Още куцам, ама в леглото май не личи. Болка е, само мъча се да не охкам... Мъжете много мразят, така съм чувала. И после няма пари... А после и хляб, а турците (те най-свестните клиенти) на хърби не кандисвали и после пак бой... Затова каквото капне, кяр е. Една свирка – ще стигне за два дни, ако не ми ги вземат всичките, но... Майната му! Само да не стана като ей онази старица, на улицата. Ти заради нея ли звъниш всеки ден на майка си? Е, аз нямам такава. Никого нямам. Белким някой ме вземе – аз съм читав човек, че иначе страшно... Айде, тръгвай, щото май бързаш, а и едва ли нещо ще искаш от мен. Да имаш за една цигара?