автор: Кольо Савов
По дяволите тази сребърна луна,
над дървените къщи дето е увиснала
като старинна обеца
По дяволите песните на гръцките китари
на тихите вълни и кипарисите,
когато всичко е фалшив декор.
Кой пее? "Присе агами му..."
Кой иска любовта да се завърне?
По дяволите тази сребърна луна!
По дяволите нежното танго и влюбения танц на чайките,
които са забравили ,че се намират
на покрива на публичния дом.
Едва ли има нещо повече
на тази улица крайбрежна
от къщите където се купуват
на гладните момичета душите.
примигват жълтите фенери
над стълбите на живите ковчези
където се погребва любовта...
Примигват жълтите фенери
и стях зоват модерните Венери...
А на небето има , Боже мой,
такава сребърна луна
като старинна обица..
0 коментара:
Публикуване на коментар