***

автор: Райчо Ангелов

Минувачът ще се вгледа
в черния пясък на витрината,
ще се хване за сърцето,
в хотелска стая
с тъмни очила ще дойде,
без алиби,
ще премине през вратата
на банята и ще види
в умивалника “Пурпурна роза
от Кайро”,
обичам те тази сутрин,
толкова си син,
какво да очаква човек
от една курва,
един час по-късно
ще дойде пиколо
и всичко това ще се
повтори.


* * *

Не искам да ти кажа
нищо,
което ще внесе промяна
в рисунъка на стаята,
червилото,
завивките,
защото не дойде
като момиче
дори не си
от женски
пол обичам те,
разбираш ли
обичам те.


* * *

Госпожице Милост,
ти пак вървиш
от другата страна
на тротоара
не близо,
но винаги около
мен,
изглади си
роклята
да не те блъскат
минувачите,
пък после ще говорим.
Вярно е,
че си хубава,
но, скъпа моя,
и преди всичко
денят още не е
свършил.