Ти ме измисли

автор: Силва Грийн (dakota)


Ти ме измисли –
светът бе безсилен.
Сънува ме с дъх,
когато бях плакала.
За нищо не пита –
приех те завинаги.
Говорехме само
с душите си сякаш.

И бяхме наистина
влюбени.
Бяхме
и двамата
млади;
и двамата
искрени.

През зимните нощи
снегът стана
ябълков;
прегръдката бяла –
черешови мислите.

В безбрежния вятър
садяхме хармония,
със чувство
на пролет
и стъпки от веселост.

Зелена, усмихната –
на мечтите с короната,
звездите събирах...
Живеех те песенно.

И всяко „обичам те”
беше единствено...
И беше ми обред.
И стана ми всичко.

Безкраят бе мой –
в сърцето заплитах го...
С дъха ти заспивах .
Разсъмвах се в приказка.

Измисли ме... Твоя.
Повикана. Чакаща.
Момиче от огън
с копнежи палитрени...

Ти ме измисли...

Светът ме дописа.
Сълза съм. Разлята
във края на листа ти...