Пред положение

Автор: Любомир Левчев


Аз май няма да умра като хората.
Достатъчно е да престана
да те сънувам
и въпросът ще се уреди...
И всичко ще изглежда немислимо.
Само аз ще изглеждам замислен.
И ще въздъхна: Не можа ли
да ме избере
някоя по-прилична смърт?
- Ти от кой край си? -
ще започне тя.
- Аз съм от края на света -
ще завърша аз.

Но преди да се случи всичко,
ела още веднъж, мое вечно момиче.
Донеси ми наглата усмивка,
с която те свалях
първия път.
Тя е скрита в тенекиената кутия
от бисквити,
кутията, изрисувана с лунен вятър,
мистрал и ръждясал ветропоказател -
кутията, в която крия
пистолета на баща ми,
защото...
цял живот повтарях
а днес го казвам за първи път:
Аз няма да умра като хората.