Утрото на едно куче

автор: atanasKoc

Денят започна милостиво за мен
и ще се помоля за дълъг живот на човеците
и техните деца, и децата на техните деца.

По-после дружелюбно ще махна с опашка
и ще пия вода от локвата под чешмата, на двора
върху която умиват една свинска глава
отрязана от касапина по изгрев слънце
под бръмките на зелените златни мухи
и писъците на ужасената жертва
които се забиваха в кротката тишина
на опръсканото с кървяци парцаливо небе
по-дълбоко и от грамаданския нож
дето той (касапина) купи от циганите-ножари
преди, не помня вече колко отминали месеци
с парите, спестени от убийства на отритнати ангели
и скитащи демони, и други немили грешници
за чиято смърт, даваха по три гроша в селската черква
обраснала по себе си в ситни розови храсти и хвойна
върху дето по тъмно, тайно се облекчаваше отчето
с мазна брада и тежки въздишки на джибра
повдигнал несръчно черните си одежди
а изпод тях се показваше бял търбух, също гайда
надута от гайдаря с мустаци от сребърна пепел
който дохождаше пешком, всеки петък по първи петли
цяр да търси от Господа за болнавата си щерка
но тя си замина с последните птици ланшната есен.

Денят започна милостиво за мен
под бръмките на зелените златни мухи
предизвестници на вечни животи по отвъдни земи.