превод: miralubСпомни си,беше един четвъртък.Спомни си, поехме по пътя на влюбените.Бяхме двамата и беше толкова отдавна,като " имало едно време".Спомни си,това беше големият ден,голямата крачка,към голямата любов.Беше дори по-хубаво.Бяхме ние дваматаи беше толкова отдавна,като " имало едно време".Мотелът край пристанището,обикновена вечер,двама клиенти и пазачът,задрямал над вестника си."Лека нощ"- подаде ни два ключа за нашите отделни стаи,с които скрихме любовта си.Едва осемнадесет годишни не посмяхме да покажем, че се обичаме.помни си, беше един четвъртък.Спомни си, поехме по пътя на влюбените.Бяхме ние двамата и беше толкова отдавна,като " имало едно време".Избрахме стаята наслуки и двамата смутени.Роклята ти се плъзна...

Ти виждал ли си как умира птица,как бавно я напуска гордостта,как в мътните притворени зеницисъс хищни нокти вкопчва се смъртта? Ти виждал ли си как се бори диво за лъч едничък, капка светлина,как в синьото потъва и изстива последната искрица топлина,крилата как прощават се с простора с последна тръпка и последен зов,как всичко си отива много скоро като след първа истинска любов? Ти виждал ли си как умира птица,ранена смъртно как се бори тя,и в тъмните угасващи зеницикак бавно се стопява песента...п.с. За съжаление не знам заглавието, нво ще се опитам да го нам...

автор: angellauraЗабравих как се пише за любов.Изглеждат странно думите на листа.Защо ми трябва сложен редослов,щом кара ме да се замислям?Нима изписани красиво думитетуптежа на сърце ще предадат.Дали искрите бляскави в очитеще се видят щом ги прочетат?Забравих как се пише за любов.Когато всеки ден целувам го ... и дишам.Захвърлям този сложен редослови просто го обич...

автор: fabulaТези обувки не стават за ходене – препъвали са се в камъни, полепили са глина и кал в решителни крачки – приели са плът от изранени посоки чрез кръвта на петите, обикаляйки човешкото колело, което ги прави крайно уязвими. Изминали са се от край до край, обърнати с носовете назад и не стават за ходене – твърде много приличат на думи .могобс...

Автор: Радост Даскалова (regina)Старото куче повдигна главанещо дочуло на двора,мръдна уши, след това изръмжасрещу дъждовния говор.Тука, на прага ще си лежи,пръска го, но му е завет...нека на двора да си вали,никъде няма да става.Лапите, свити,...

Автор: Радост Даскалова (regina)През дима на цигаратаусмихва се старата,забранената, грешна любов,а в нозете и кротко(малко черно животно) -свито дяволче спи на кълбо.Уж бе вече ми казала -че наивните мразела,уж държеше на "без епилог",а стои днес срещу ми,и ме стреля със думи -малка пластика стил belle epoque.По ъглите навързани,бълнуват несвързановсички мои предишни мечти,а проклетото дяволче,със окото си (лявото)ми намига - уж спи, а не спи.Ах, как искам да можех,да и кажа: "Госпожо,всички пътища водят към Рим.Нека Ваши останат,само пътя към храмане ми вземайте - той е един."18.11...

Автор: Радост Даскалова (regina)Във шепа държиш ме -пух от глухарче.(почти ти повярвах, че няма небе)За "чифт" стискам палци,метнала зарче,в игра за халиф и Шахер ас Зааде.А сазове драскат слуха ми със нокти,градинският славей им е метроном,нощта - на кълбо,със очите на котка,ми готви гарота по мъжки закон.Влекат ме очи -две зърна черно грозде,залепнах -муха във тава баклава,а пътят е къс през хилядата нощи -със смърт по ръцете насамо една.Убийство е всяка изречена дума,и времето няма ни праг,ни нозе.Държа те, държиш ме,и как не ми хрумна -в халифа ми дреме Шахер ас Зааде!...Не падна къдрица,не падна и косъм.В дланта ти лежа като фин порцелан.Халифът разказва ми приказки нощем,а в ъгъла харка палачът...заклан.12.09...

Автор:Пламен Парнарев (parnar)Нощемпътуват надеждите – не със смъртни заряди.Към сърцето ми вечерно идват.Иконите скрил съм.Сърцето подсказва,че иде на дявола зимата.Сякаш лицетона бучката лед от деня(скрила листото слънце във себе си)или чертатана речния брягтвоите устниса следвали...Тъмно е в мене сега.Без сезонитев твоята слънчева обич.И наднича отновослед двасамотата ми.Край следи отнощта на неделята.А пътуват надежди - не с кошмарни заряди.Към сърцето ми сън засънувало.С укор шепнат в иконии требници стари:“пакна Дявола иметов тебе нощувал...

Автор:Пламен Парнарев (parnar)Валяха листи.И валеше дъжд.В ръцете ти се разминаваха молитвенозагубените днив една любов.Загубените дни в едно завръщане...Валяха дни.Или криле на птици.В стаената мъгла отсреща,едва набола в цветовете,към мен се бе притиснала Надежда.В очите ти валеше дъжд –загубени пътеки от безчувствие.Поне веднъж, поне веднъжвземи и мен.В едно завръщане...

Автор:Пламен Парнарев (parnar)А есентаусмихната разхождав паркасъс себе синадеждитена всички влюбени.И стихваттедо сетната поникнала искра,изпепеленив нея(или в нейната соната)средплатоническите диалози на мечтите... 2Поискаш ли ръката икопнеещ,Съдбата ти подава сухолакът.И някъде -сред нощницата на мъглата -угасвамимолетната ти среща.А есентаусмихнатаразхожда днесслед себе сителата от венчални пръстенив надеждитена всички влюбени.За някакво очакваноВъзкръсване… 3И може в насдушите нида нямат дъно.Но по –добре едъното на кладенецда нямат.Навярно и до днесса всичките ни пръстенина дъното на кладенциостанали...

Автор:Пламен Парнарев (parnar)Пресъхнали са –всичкитесемейниземетръси.И небето нищастливо хлипа.До последната си капкаревностлястовицата у нас е сита...На пътда проговоряв себе сисе спирам.И по-нататък – нищо…По-нататъкутрото се разпилява.Във цветове , притиснати до сивото.Или във думи.А всички пътищаса само линии,овързали телата нощем със желания.Помежду имсама танцува - земен пламък-надеждатана безнадеждно влюбен... …Притихнали савсичкитесемейниземетръси.Навярно в себе сиразсъмнала.Със тялоот венчални линиисред уморените ми дланиоставаш в менесветлината .Оставаш годеница на лъчите.И до последната си капкаревностсънуваткукувича...

Автор:Пламен Парнарев (parnar)“ … не тръгвай никъде в дъжда… ” Янко ДимовНе тръгвай никъдев дъжда,а оставилицето сив съня ми.Да грее в моята ръкаили в словата помежду ни.Не тръгвай, обич…Никъде в дъжда.И не потъвайв тази монотонност–На есенни тополи.И лица.Забравени, угаснали гнезда.Небето– с празния му конус.Не отминавай, моля те, в дъжда–сред делничната проза и умора…Забил съм Ахилесова петав несигурния сипей на успеха.И в стих търкалям си деня.До трети бряг.До твоята пътека.Едно очакване съм в теб-не тръгвай никъде в дъжда …Не тръгвай никъде,...

автор: aurelianoподостряш моливана сетивата ми скадифето на езика сиизпъстрям пергаментана бедрата ти сдимящи поривижигосвам с устнийероглифни трепетипревръщам дланите сивъв одеалообгръщам те и те люлеяабсорбирайки сокаструящ от кипналите ти споридестилирам...

автор: aurelianoи теб- с октоподовите кичуриполепнали по устните микогато крещя удавенв надигащите се изгревии нея- със змиорските гърчоверазтърсили млечния пъткогато сред прегракнали жабиритуално целувам зърната йи другата- с медузовите пръстиопърлили облещените ми ирисикогато разчеквам челюститена раззиналите пасторажневи залезии теб- с фламинговите глезениусукани около врата микогато в разтопените утринирисувам със зъбиарабески по шията тии нея- с тюленовия мъхнастръхнал под дланите микогато подпъхвам ръцепод вулканиралите й хълбоции другата- с кашалотските стоновебълбукащи в подгизналата й плъткогато в съсирени спазмиизвайвам с дъха сипротоплазмени крясъции теб...и нея...и другатадокато ви има- ще ди...

автор: aurelianoскриптирай ме с дланина джавадекодирай настръхналата ми кожав епицентъра на вълнатанабраздила мозъчната ми ципапирографирай езика мина каталасъс зъби перфорирай гръкляна минапълни ми устата с петънца отококорените си ирисиизкрещи мена баса сундаразпъни ме върху нишкитеизпъкнали вбялото на очите тиизбълбукай мена нарвалскиудави ме в океанаот пянаизбила по изпохапаните ти устнигравирай клепачите мина токи понапревари мев бульона наоргазмените ти соковенатъпчи гърлото мис восък от медени хълбоции го дамгосай с дъха сиразнеси мена хачиянскииз лабиранта на черните дупкиразкъсай с ноктигренадина от съсирени суперновипокрил атрофиралите ми споменибродирай бронхите мина урдус иглите на миглите сиза да дишам самокогато...

“Нема проблема” МакедонскиятТаксиметров шофьор крещеше и таксито крещешеНа всеки опасен завой по пътя,След това натискаше газта.“Берия! Берия! Берия!”Крещеше Владимир Чупески всеки пътКогато гаврътваше чаша с водка и после пълнеше другаПрез онези дни и нощи на ‘78В които рядко се връщахме трезвени на Struga Poetry FestivalРафаел АлбертиБеше “хоноруван” и Кадж УестърбъргЕдин холандски Хамлет в рипсено кадифеСе потеше “над принципа” (или не беше ли това моята преценкаЗа любовта към противоречието на един скандинавец облечен в спортен костюм?).Присъстваше още: “Ханс Магнус ЕнзенсбергерНечакан. Наточен в панамена шапка,доволно пристегнат в ленен кремав костюм. ИСе измъкваше с него”.И един пророчески датчанинОт авангарда, погледът...

Автор: Джон ХиглиЗдравей амеба бих искал да беше моят домашен любимецно не си достатъчно голяма за да може да те прегледа ветеринарнали?ти си малка пихтиеста топчицанямаш кожа и костине си момче, нито момичеи не си на телефонане мога да се свържа с тебне мога да те избудалкамприличаш малко на пържено яйцедоста си надолу по стълбата на еволюциятано може да ядеш с краката сиили за да сме по-дискретнида придобиваш храна с псевдосеменника сии няма нужда да имаш партньорза да създадеш семействоможеш да се размножаваш чрез деленетра-ла-ла-ла-леене ставаш рано сутринпонеже никога не спишнямаш гениталиино пък имаш други частивидях те под микроскопакогато бях още млад момъкказах на мама за теби после казах и на кучетоти не си хетеросексуална...

Автор: Джон Хиглилеля ми дава блокче за оцветяване и пастелизапочвам да оцветявамслед малко леля надниква и казваизлязъл си извън очертаниятаза какво мислиш, че са ги сложилиа?нещо искаш да кажеш по този начин, така ли?на бунтар ще ми се правиш, а?леля ти прави прекрасен подаръка ти трябва непременно да го съсипешаз започвам да плачачичо ми дава носна кърпичка и празни листинарисувай си собствени кученца казва тойаз започвам да оцветявамкогато съм готовтой поглеждаи казва че всички са много хубавитой лъжесамо някои от тях наистина...

автор:Силвия ПлатНаправих го отново.На всеки девет години веднъжуспявам -----Нещо като ходещо чудо, кожата мисветла като нацистки абажур,десният ми кракпреспапие,лицето ми от черти е лишено, тънкоеврейско платно.Отлепи салфетката.O враже мой.Ужасявам...

Автор:Джузепе Д'Амброзио АнджелилоПознавах многопоети с нито едно стихотворение,романисти с нито един ред,ясно е че бяха гении,истински гении,велики майстори,но никога не са имали времеда седнат и да пишат сериозно.Минава цяла вечер,минава час,но нито половин проклета минута.Разбира се сега са директори на банки,нотариуси,работници от монопола,но понеже когато се пенсиониратще станат известни за нула време,издателите,списанията,телевизиитене правят друго, освен да чакат тях.Понякога поезиятае красив занаятможе и абсолютно нищо да не си направили в същото време да бъдешнай-великият и най-добрият от всички.Но в крайна сметка всички сме тънки стръкове трева,а в личните си карти пишемче сме вековни дъбове.превод: triste...

Бих дал стойност на нещатане според това което струвата според това което означаватбих спал малко и бих сънувал повечебих тръгнал когато другите се спиратбих стоял буден когато другите спятбих слушал когато другите говорятс усещането че ям шоколадов сладоледБих убедил всички мъже и жениче са ми любимитеи бих живял влюбен в любовтаНа хората бих доказал колко грешаткогато спрат да се влюбват като остареятбез да осъзнават че остаряваткогато спрат да се влюбватВъзрастните бих научил че смърттане идва със старосттаа със забраватапревод: triste...

Автор:Виeслава ШимборскаКакво е необходимо?Необходимо е да напишеш молба,и към молбата да приложиш автобиография.За да откъснеш вниманието от това колко си живял,е добре автобиографията да е кратка.Краткостта и внимателният избор на данните са задължителни.Променяш пейзажите в адресии несигурните спомени в точни дати.От всичките любови е достатъчна само брачната,и от всички деца само тези родените.По-важно е кой те познава, а не кой познаваш ти.Пътувания - само ако са в чужбина.Принадлежността към едно какво, но без защо.Хвалби без мотивация.Пишеш все едно никога не говориш със себе сии се отбягваш.Отбягваш кучета, котки и птици,евтини украшения от миналото, приятели и мечти.По-добре цената, отколкото стойносттаи заглавието...

автор: aureliano* посвещавам на tristessaедно погалване с езикв което има кома и тотална ентропиякъдето червени гиганти крещятна бели джуджета и пържат с очипохотливи кометии цялата скала от космически измерениясе разтапя в устата миза 2 секундив които описвамцелувката на временните любовници2 секунди междусмъртта и макрокосмосамежду генезиса и 666между планктона и философиятавърху морското дънос вплетени пръстив общата им устаживеят колибри2 секунди временна близоста сякаш погълнали хоризонтитев които изчезват материции прецъфтяват галактикив прегръдките на временните любовницимежду времето и утопиятамежду похотта и отдаванетомежду хаоса и магматаза тези 2 секундиочите им поглъщат лакомопоследнате капка светлинаизцедена...

автор: aurelianoтя:тръпнеща-с комети издъхващи във очите йонемяла от думисъблечени някъде вчерапребледняла от вятъра на премалата остъргал от бедрата йцелофана от скрупулиоглозгана от пираните на възбудатаплъзнали в естуара на слепите трепети той: :овъглен-с мехури от магма във мислитес обещания по пръститесъс нейният поглед във гърлото с бремето на безсмъртието в костите с ненаситни пиявици по дланитес бръснача на оргазма зад слепоочиятаразпилян от безумния крясък на разумапокрит от плесента на забраватате: :4 ноздри побелели от кокаина на синхронните тласъци20 пръсти:5 нейни с кожа под ноктите от гърба му 10 негови удавени в блатото...

автор: aurelianoтя има убийствени скулиоранжева кожа и ромбоидни зеницикогато се люби тя убива смърттаи зачева трептящи пулсарибоговете забравени ближат петите йсатаната в съня си я вижда разпънатаа аз я усещам като пясък във бронхитетя има убийствени...

автор: aurelianoкогато се будязадавенот дулото на лунатазабито дълбоковъв гърлотопреглъщам на сухокоравия залъкна нащърбената ти липсанатягам с насладаспусъка от разяздащи спомении размазвам тила на смърттаозаптена в пустеещите ми ирисиа после безгрижно разтварям устаи в унесбавно дъвчаплацентата на тъгата...

автор: aurelianoеларазмахала крилес корона от кометии жилещи пулсариелапрежулила нозесред кости от мечтии скелети намъртви пеперудиелазаклинила очипод ноктите наслепите ми мислиелавъзседнала смърттаизгризана от какавидитена времетоелаубийвъв мен нощтабродирана на ситноот ибисите на безсъниетоеларазпуснала косисред свита от вампирии кръвожадни октоподиелаи просто останибез теб нощтае като венинеусетили бръсначаелаи просто останибез теб деняте като дланинепознали нежн...

автор: aurelianoтя има шест обиципиърсинг на езикататуировка на пубисаи медузи в зеницитетя е оназичийто бедраса покрити с петнаот моята спермаслюнкаи задъханите ми хлиповенейната сянка тежи в хоризонтите минейните пръсти смъдят под клепачите минейните...

стихове от Макс Коен***понякогано само следобедспохождат ме самоубитите блондинки но утрините там са тихи и звук се чува от недовършенитесвиркипрепълнени със семе и неизпита плъткъде ли свършва този пътпонякогано само във четвъртъкдалече от Париж от Сан Франциско по-далече мухите старите приятелки накацват ме на мястотокоето си натъртихкое е то ще ме попитатесърцето ено то понякога отсъства люлеещо се в стол бамбуков цевта опряна е в главата и самопръстите мисвити тепогалват в тъмното косите тиобичам тедори понякога обичам те изцялои светвам крушка електрическа която прави всичкобялобялоникой, цъфналият сняг дори.."никой, нито дори дъждътняма толкова малкиръце"Е.Е.Къмнигспрез всичките стенисе впръсквамвъв очите тии се загървамс...

Ако можеш да запазиш самообладанието си,когато всички около теб губят своето и те обвиняват за това;Ако можеш да разчиташ на себе си, когато всички се съмняват в теб и проявиш снизхождение към съмненията им;Ако можеш да чакаш, без да се умориш от чакането;Ако те лъжат, да не се заплиташ и ти сам в лъжи;Ако те мразят, да не се поддаваш и ти сам на омразата и все пак да не бъдеш твърде добър и да не говориш много умни приказки;Ако можеш да мечтаеш, без да правиш мечтите си свой господар;Ако можеш да мислиш, без да правиш мислите си своя цел;Ако можеш да посрещаш и триумфа и падението и се отнесеш към тези два натрапника по еднакъв начин;Ако можеш да понесеш истината, която си казал, преиначена от измамници, искащи да направят...

автор: atanasKocЕсента настъпи в началото на августи ловецът на демони се събудис ръка пропъди летните си сънищазакуси скромно, яйца от чучулиганаметна си наметка, на петна от смъртколан запаши със сребърни куршуминадяна пръстен, дар от Михаила,...

автор: atanasKoc– И как тъй ти оцеля, несретнико –любопитно запита ловецъти погали спусъка хладен с търпение.– Аз ли…Хе, хлапе ме спаси, представи сиедно хлапе, дето пасеше козите на царянарамило захарна гега. И неграмотноне чело ни укази, ни библии, нито канониот склона се спусна в последния ден преди августподкарало стадо кози с копити от захарправо към сладкото ледено езеро, право към мененаведе се шепа сладка вода да си гребенеи ме погледна право в очите студенитриста стъпки надолу. Надолу, триста вселени.И чудо се случи, ловецо на хищницихлапето повярва ме, хлапето сживи ме.Сетне бързо се дръпна улашенои писна високо към червените облации ужасено в страха си, извърна се и диво побегна.Пък аз, моето спряло сърце се разтупкаи...

автор: atanasKoc/посветено на всички, които вярват в демони/И аз се примолих от върха на света, на коленеза права отплата, за тежка десницаи изтребление на всите човеци от захарсе примолих, на Него.И подир молитвите моиавгуст долитна откъм небетона колесница кървочервена от лаватеглена от седем огнекрили драконипристигна и разпиля жупел и пламъкнад града, потънл в невяра и слепостотпърво разтопи кубетата на църквитеа сетне и дългокулите царски палатис вятърните петлета от захар отгоре ситогава, чак тогава, ловецо, старий дружезахарните човеци предвкусиха краяс онази горчилка на изгнила костилкаи наизскочиха по захарните улицизаграбили в умиращите си ръценай-скъпите си дрехи от захарен памуки обути в новите си шоколадени...

Искате ли чаша чай, госпожо,в английски порцелан?И да послушамещурците - симфония на Брамс,докато се разлиствамепред блещукащите очи на котаракасвит на топка до пианото(подарък от аристократичната ми леля)?През усмихнатия прозорец,разширил зеници,луната...

Египет, Рим, Китай да са ти във краката,Владей света дори, за тебе пак съдбатаПриготвила е край, какъвто и за мен -Два метра бял саван, две педи под земята.Пийте смело, другари! За глъч закопнях,За веселие, песни пиянски и смях.А до Съдния ден, той нали не е утре?,Може би ще забравят този малък наш грях.По-добре е да пия и жени да лаская,Вместо в молитви и пост да се кая.Ако в Ада отиват тез, що любят и пият,То кого ли тогава ще пуснат във Рая?Светът трае миг, миг ме има и мене.Колко пъти за миг мога дъх да поема?Весели се! Живей! Тази тленна обителНикой няма навеки за свой дом да вземе.Любовта ми към теб съдят всички сплетници,Нямам време да споря с невежи критици.Любовта е балсам, изцеляващ мъжете,Лицемерите само превръща...

когато нищо друго нямакогато всичко се стопиот тоновете ще направя гамаа ти ще преброиш до трикогато скъсам всичките обувкисъвсем прегракне ми гласаще хапвам само захарни целувкизащото те не сане сакогато все пак свърши ипресъхнат всички дъждовеще разбера че не болище разберазащо пък нелинят страстите привичниа думите са само от съгласнии всеки казва - нищо личнопоемаме в посоки разникопнежите затихват постепенноразмити като във водакак безразлично е и леннокато едва дочуто дагодините ще минатще се превърнемвъв куп от чувства вкаменениот студ във тях ще се загърнемще търсим някакви променисбогувайки сепак поредното сбогуванес протяжна нежност дадена погрешкас неизвървяното за никъде пътуванеи неосъществената забежкакаквото...

увит в летящия килимзабутан в ъгълана прашната вселенакривя секато бездарен мимвъртя секато яйце сваренозалязвам бавноно надеждновсе същия износен лабиринтна кой му пукакак изглеждамнавивам се в лунатакато винтизтърсвам секато покривка след вечеряполитат чувствата микато трохикълва ги скришомдо неделявъв понеделникняма да л...

целият сюрреализъмСивотата на небето бешебе изписан на задника му:кацнала на бузата й,животът е влак,а между бедрата бе събралакойто докарва и откар-толкова много загубено време,ва пътници, някои от които са сече понякога излиташе към таванаслучили, а други – винаги с мокрии залепваше там.крака.Плачеше повече, отколкото тряб-в сърцето му се бе събралова, но никой плач не трае вечно,толкова много мъгла,вдовиците отново се омъжват,че вените му висяха взащото една среща можеше да бъденея като забравено пране,най-малката случайност в живота й.а от тях се стичаха самоЧасове наред поглъщаше студена супаненужни обяснения.и цигарен дим, гъст като пюре,имаше повече думи,зад който се криеше като параван,отколкото преди време, но вече...

трудно е да си парче отслънцетозатруднен си от огряването само на пъпаили тази част от бедротоблизка до колянотоа по-нагоре се бутат тияс големите късовекато че ли обувките им винаги сазавързани правилнонямат лекета по ризитене заеквати изреждат именамежду които твоето го нямада минаваш отстранизаобикаляйки читавия произходна изкъпанитеот тях не стърчат конципоне една лоша дума дажене виси от джобовете импразниза да бъдат акуратнибезполезно е да споменаваш мълчаниетона изпушената цигарачийто десетминутен живот за теб е кратакно за нея така ли едали знае някой колко години траят десетте минутина цигара kent с откъснат филтърдали димът не е най-хубавото стихотворениеотлетяло кой знае къдепри някое настъпено цветеили в края...

(по Х. К.)Да умирам от любов изобщо не еЩе разбера кой какъв е, за да могаНеспособен съм да скоча детоТогава я изтъкавам от въздух, а тя меБезпогрешно напипвам единствения начин иНе искам много, само оня първиДъвча маниока, за да йА после си отстъпвам...

1между етажите летеше една нотаот нейното вътре се чуваха:женски бедра потопени в страхполуголи човешки очертаниялодка която се спускаше по рекавкус на хлябсянка на кон2остави рибите да отхапват от дланите мудокато опитваше да напипа моста изгладената...

Азбуките бяха сбутани в един кашон - някои си взимаха букви, за да съставят думи, други си правеха от тях огледало, а аз ги редях като домино - от “Я” до “А”, от “Я” до “А”...а после бутах редичките и те се превръщаха в обратни улици.Безумният фенер създаваше от скитащите сенки физиономии.Вродените недостатъци се събираха всяка събота на ъгъла и се подреждаха там - като плочки на тротоар.Гаснещите й косъмчета ми подсказваха, че няма да има втори път.Дълги дръпнати очи, с номерца на краката.Един ден хвърлих камък във водата, но той отскочи, без да образува кръгове.Животът бучеше в ушите ми, като море в раковина.Зимата премахна и последното “защо”.Итака - островът в главите ни.Йерусалим, все пак.Как може нещо, като кокошката,...

автор: pin4eЩе ме убиеш! Точно ти?! Във бяло.Перверзна си, такава непорочна.Познаваш къщата ми. Холът. В ляво.Очаквах те. Не чаках да е в осем.За първи път те виждам със червило.(Добре стои, дори да нямаш устни)Ще вземеш котарака?! Аз съм свикнала.(...

автор: pin4eОоо, ти ли си? Не мога да повярвам!(от слепота съм виждала и чудо)Изглеждаш леко непозната...Мамо?!Ще влезеш ли? Но първо се събуй.След колко?... Единадесет години?Не си се променила. (Като мене!)Добре съм. Имитирам те по сила.(Боядисвам си косата. Не се смей.)Живеем си...със старите ни мебели.Уют не се заменя. Сядай. Чуваш ли?(Веднъж се натъжих, като в неделя...Тогава само църквите празнуват.)Разказвай. Мамо, имаме ли време?(Завинаги е кратко... да те пуснат.)Но тоя път съм по-добра. (със себе си)Научих се да готвя с лук и чубрица.Почакай. Ще изключа и пералнята.(звукът й се върти. Среднощен свредел)Смених и-и-и.... лампиона в трапезарията.Там - за последен път - се скарах с тебе.Мълчиш. Ще опозная и гласа си.Децата...

Ако не чакам (вече) дядо Коледа,и нямам две Снежанки във очите си...Под черната елха (последна мода!)-подарък ще е моето убийство.По улиците ръсят светлина,за да прикрият тъмната им пошлост.Измислица е щедрата шейна.( а днес не се роди дори и Господ)Честито! Ако си повярвал в призраци.( ако не вярваш –също си измамен)Витрините тежат (олекват рицарите)А празникът е мъртъв. Като мама.2006автор: pi...

Раздвижено, през рамоБедрата й потръпват при събличанеи парят с мирис голите пространства,а оросените подмишнициоткриват деликатната й сладост.На съзерцание е блясък и изгаряне,притиснато от стръкчета трева –с първичната флуидност на желаниеи крехките...

ще ти измисля имеднесзаради пръстите тии косите палавии котката ми се прибране помня казах ли тище ти измисля именякакво звънливои послеможе бище ти се иска да си моякотката ми се прибрамай ти казахето че не помнястъпвамекомекомекодо главата мии иска да се галино ме драсканямаше я дълго времемисляче ти казахще ти сложим име двамататази сутрин ми е нещо бебешкогушкат ми се котки и децамоята одеве се прибрагосподидосадно се повтарям© Димитър Гачев Всички права запазени.Публикувано: 2005-04...

в търсене на централната носеща колона… -pillar- Пилар, всички надежди имат ръце, за да ходят на тях, когато краката им са отрязани до коленете. Надеждите не ги боли, Пилар, нас ни боли за надеждите и понякога си мисля, че именно за това сме създадени. Отдавна ти простих, че избяга с него, отдавна ти простих, че избяга, простo, отдавна ти простих, дори преди да паднеш. Не мога иначе- страданието ми е прекалено близко, за да го раздавам, пазя го само за себе си, Пилар, и го пия на малки глътки. Но ще се чудя, докато дишам, дали този мой проклет стремеж да прощавам събуди в теб греха, който винаги си носела... Воювам най-редовно със себе си, защото не мога да лъжа, (особено сутрин-...

Стаята на куртизанките автор: atanasKoc*В стаята на куртизанките е кикотнобъркотия от ботуши на токчетаголи гърди, златно шампанскои още, шалове на сини пераи парфюмирано черно бельоразпиляно непотребно по пода.Под пода, инаква стая. Стъкленаобърната...

Съньове разни автор: atanasKoc*Не се събуждайако се намериш сред дървета грамаданскив гора, с листа зареени като пеперуди лудисред дъжд от пухчета и шепоти далечниа кулите на замъка, оттатък хоризонтаблестят със сто оранжеви прозорцизапалени от...

Тя е жената автор: mireiТя е свенлива до синьо,до ветрилото с клонки от вишна.Готова на мига да си тръгне,да затвори крилата на свойта излишност.Тя е само вятър, пола и коса,но мъжете, казват, се давелив очите на тази женаи петимни да изпеят дъждана...

 по средата на приказката автор: mireiтя небрежно обхожда с погледзахаросания ръб на зиматачашата и е още пълнано може ли това да е утехакрасива еи се виждаживотът и не е на доизносванекрасива еи се виждаще му позволи да я създадеот лявото...

Ако можех автор: NikaМоя горчива любов,замълчи и ме чуй...Днес взриви се небето,посивяло от жадност,от мъст,от бездумни мълвежи.Неразбрана се стече небесната кръвкато ледена лава,като огнена паст.Очерта ми светлинни пътеки,гръмовни пътеки,а аз...

Фактотум, скъпа, фактотум... автор: rainy                От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?                Хе, там зад горите... много е далече...Какво да ти кажа......

Жената, която е ничия автор: AlbatrosТя върви – и мъжете се шашкат.Тя върви – в мен вселени кънтят.Не парфюм, а лисича опашкавие вятър по нейната гръд.Не жена – устрем, мисъл и тяло.Със раздвижени – сипей – коси.И жените я гледат със бялото –онова...