автор: Силва Грийн (dakota)Ти ме измисли – светът бе безсилен.Сънува ме с дъх, когато бях плакала.За нищо не пита – приех те завинаги.Говорехме само с душите си сякаш.И бяхме наистина влюбени.Бяхмеи дваматамлади;и двамата искрени.През зимните нощи снегът станаябълков;прегръдката бяла –черешови мислите.В безбрежния вятър садяхме хармония,със чувство на пролети стъпки от веселост.Зелена, усмихната –на мечтите с короната,звездите събирах...Живеех те песенно.И всяко „обичам те”беше единствено...И беше ми обред.И стана ми всичко.Безкраят бе мой –в сърцето заплитах го...С дъха ти заспивах .Разсъмвах се в приказка.Измисли ме... Твоя.Повикана. Чакаща.Момиче от огън с копнежи палитрени...Ти ме измисли...Светът ме дописа.Сълза...

автор:Силва Грийн (dakota)Боли ме, вещице! Боли!Съдба ли те наричат още ...Откъснат зов от две очи слепее в лапите на нощите.Изтича времето. Изтича ...Под облаци от притъмняване -в жестоки думи, мрачни мисли -река от лудост пропиляна. Разлъка, тежка самота ...В сърцето -извор на забрава.Несподелена е часттаот другата страна на хляба.По пълнолуние –мълчиш,Венера някъде се дави...Душата ми през зъби диша -червеноуста , недохранена...По колко пътища – в пръстта,дъждът заравял е сълзите ми ...във колко пропасти крещятразпънати на кръст мечтите ми...Боли ме, вещице! Сегасветът е празен и без смисъл...Извикай гръм -убий кръвта ми!Та на съдба да заприличаш...

автор:Силва Грийн (dakota)Разхлипа се! Глупачка! Крещи, чупи, проклинай!В тревите лумват пламъци,кървят ведра със вино.Змии провират пътища.Блестят сълзи нахалост...В усмивките на кучетаозъбен хапе залезът.Ужасно голо, слънцетоугасва във очите ми -лети надолу – късно еда се запали в изгрев.По-тъмно и от дъно е!Изтича ден пореден...Горещи глътки буйностразбиват бреговете. Извън преля душата ми,пределите прескочи!Безумна нощ – помята...Звезди събарят покриви.Ридаеща, притихнала,сирашки – недогалена -безплътна като призрак в кошмари се натравям.Безсилна съм дотолкова,че всяко място в мене -червено от виновностпредава се на времето.В тунелът към небето отекват тежки стъпки...На болката в нозете аз може би съм мъртва.Глупачка...

автор: pin4e (Павлина Йосева) В онази сутрин мама изпищя.Дотича баба, стъпквайки полите си.А дядо- най-спокойният от тях,треперещо ме грабна. Като прилеп.И детството, пораснало до смокизви последна сянка по стените.За пръв път виждах празното стъкло,което зад пердето се прикриваше...Започнаха да идват и съседи.Приятели. Роднини. Непознати.С такава чужда жалост ме оглеждаха,че почнах да очаквам близостта им.Приличаше на празник. На парад.С две евтини цветя дойде и Господ.И взе от пет годишна дъщеряединствения татко. Вместо прош...

автор: pin4e (Павлина Йосева) Догарят свещите, а в стаята е светло.Пердетата – високи като идоли.Последната ми нощ изпя петелът,и утре няма начин да се видим.Приятелите. Траурно-прегърбени,с най-сухите очи ме изсълзяват...Като евреи във лихварска църква,ще купят мисълта, че ме продават.От много врагове е пълен двора ми.И като пумпал- цветно-се завърта.Намразена се чувствам най-достойна.Христос - заради Юда- е възкръсн...

автор: pin4e (Павлина Йосева) И удряха лицето му. И плюеха.С камшици наметАлени го биха.И ритаха. Обиждаха и псуваха.Събаряха. И после го повдигаха.Нозете му с вериги бяха стегнати,а китките привързани с въжета.Тогава свободата е последната,ненужна и лъжлива вярна клетва.И като хищни дългозъби кучета,камшиците плътта му разпокъсваха.Горчива чаша. Трябва да се случина този, който може да възкръсва...Надигаха се, стъпвайки на пръсти.Мъжете се подбутваха и викаха.Децата чуруликаха разпръснати,жените тихомълком се хихикаха.А майка му в тълпата се провираше.Душеше я гласът - да го извика.По устните й сенките умирахаи ставаше от езеро по-тиха...Като агнец, очакващ заколение,Иисус мълчеше. Светеха очите му.А двеста змии, хапещо-червени,кървяха...

автор: pin4e (Павлина Йосева) Не ми пука за теб. ( И жена ти)Аз съм само откраднат предтекст.Сатанинският ангел- ласкателят.(всяка църква е нечий вертеп)И те мразя със страст. (И обичам)Както пия уиски с кафе...Всеки повод убива причината.Няма Господ. И кой ще ме спре?Имах дявол - преди да го ритна.(От приятели страдат бохемите.)Преживяват - без пости- молитвите,и раздават безмилостна щедро...

автор: pin4eНад табора е тъмно като клюка.(Мирише на луна - узряла дюля.)А вятърът зад хълма се потурчи-като евреин под арменска булка.Мъжете стъкват огън - да танцувам.(Ще плюя по жарта да я загасям.)На ромски всички цигани да псуват,ако сега не разберат каква съм!Пет века им доказвам, че съм Яна...(И горда - като Йово- им се плезя)В очите ми живеят ято гарвани,които от врабчета съм отгледала.За вярата откраднах конекрадец.(но дявола - от църква го отлъчват.)С последната си обич ме намразиха.И Бог ме приближи - с едно възкръсва...

автор: Георги РупчевВ такива дни приятелите оредяват -като коса са твоите приятели.Таванът се надвесва, става дяволскои даже весело ти става, дяволе.На нощния ти грамофон върти сеединствената плоча и до утре заранще бдите върху игленото връхче триста -отбрани и небрежно издокарани.Гърми сред поолющените цоклимогъщото подземно пеенеи пукат дяволските кокалигорят столовете, вратите зеят.В такива дни душата ти е друга,а вехтата, ужасната душа, е вързана за масатаи чака идването на хирурга.Покай се, дяволе, спаси душата си!Покай се, дяволе! Кипи катранът,следобедът клокочи в твойте слепоочия,а вечерта се гмурка във камбаната,отмерваща живота ти проточено.Покай се, дяволе! Дълбоко скалпеласе врязва във плътта уплашена.Така е...

автор: Жак ПреверСпомни си, Барбара: от сутринта валешепрез този ден над Брест и ти в дъжда вървешенаквасена, танцуваща,усмихната, ликуваща.Спомни си, Барбара, това се случи там,във Брест, под оня дъжд, на улица Сиам:за мене непозната, за тебе непознат,ний срещнахме се двама за миг във този гради ти ми се усмихна сияеща щастливка,и аз на твоето щастие отвърнах със усмивка,и - "Барбара" - в този миготнейде чу се вики ти, с лице във капки, тъй млада, лека, свежа,изтича и се хвърли в ръцете на младежа,укрил се в един вход. И аз видях отсрещапрегръдката ви нежна, целувката гореща.Спомни си Барбара, и моля те, прости,че без да се познаваме, говоря ти на "ти" -макар за миг видени, макар и отдалече,щом двама се обичат, на "ти"...

автор: Марк Страндна Грег Ор и Грег Сайман1) Ако човек разбере някое стихотворение, ще има неприятности.2) Ако човек живее с някое стихотворение, ще умре сам.3) Ако човек живее с две стихотворения, ще измени на едното.4) Ако човек роди едно стихотоворение, ще има едно дете по-малко.5) Ако човек роди две стихотоворения, ще има две деца по-малко.6) Ако човек пише с корона на глава, ще го усетят какъв е.7) Ако човек не пише с корона на глава, ще измами не друг, а себе си.8) Ако човек се разгневи на стихотворение, ще го презрат мъжете.9) Ако човек не спре...

автор: Паул ЦеланПреброй бадемите,преброй каквото е било горчиво и те е държало будна,преброй и мене с тях:Очите ти потърсих, когато ги отвори и никой не те гледаше,опънах тази скрита нишка,по която росата, за която мислеше,при чашите се плъзна,закриляни от мъдрост, не намерила ответ от ничие сърце.Там едва напълно встъпи в името, което ти принадлежи,пое уверено към себе си,разлюляха се свободно чукалата в камбанарията на твоето мълчание,дочутото те наближи,мъртвото обгърна с длан и теб,и тримата закрачихте през вечерта.Направи и мен горчив.Преброй и мен с бадемите.превод - Венцислав Константин...

автор: Салваторе КуазимодоНа запад се обръща слънчогледът,денят потъва в сбръчканото му окои въздухът на лятото се утаявавърху листата и дима фабричен.С тътнеж и облаци изтича бавнопоследната игра на небесатаи дървесата, сменящи цвета сиоттатък, зад завоя на реката,ни спират пак като преди години.Това е той, все същият наш дени същото червено слънце,залязващо със своя предан лъч.Аз нямам спомени, не искам да си спомням -в смъртта отвежда паметта човешка.Животът е безкраен. Всеки дене наш. Един от тях ще спрезавинаги. Когато дойде време.Но днеска ний седим на бента,люлееме крака като деца,следим с очи водите на рекатаи клоните, които пиятзеленина от нейния тъмнеещ цвят.Човекът, който мълчаливо иде,не крие нож във своите ръце,а...

автор: Еме СезерКолелоЕдничкото най-хубаво откритие на хоратае колелотовърти се слънцетоземята се въртивърти се твоето лице върху оста на шиятакогато плачеша няма ли да превъртят минутитевърху самата макара-животизлоканата кръвизкуството да страдаме изостренокато жестоки чворове по някое дървокоето зимни брадви са окастрилисърната от безмерна жад пиянанадвесила над неочакван кладенецлице на твоето подобнолице подобно корабче без мачтии на селце което спи на езерното дънои се възражда с празника на младите тревис цъфтежа на годинатаДивакТая дума ме подкрепяи ме шиба по скелета от жълта медкъдето месецът изгризва в ложе от ръждана варварите коститена скитници изчадия безсрамни на лъжатаДивакодързък сбит езиклицата ни -красиви...

автор: Борис ХристовСлезе от хълма и тръгна нанякъде -потъна баща ми в тревите зелени.Вече двайсет години аз го очаквами от двайсет години мама се жени.Самотни и тъжни дохождат мъжете -причесани меко, с походки красиви.Говорят, сами си предлагат ръцете.А тя и не иска да знае. Щастливаизлиза навън и се рови из двора,ходи донякъде - с мляко се връща,сяда на прага, с тишината говори...Откакто я помня, все си е същата.Но някой ден ще пристигне женихаи ще приседнеме в стаята трима.Тихо ще вият кларнетите, тихоще бъде в душите ни - ще мълчиме.Трохите той ще реди, тя ще го гледа.Най-после ще заговорят за здравето.Ще оживее нашата къщица бедна,ще си тръгна тогава - ще ги оставя.Ще поплаче на прага моята майкаи ще си легне бавно...

автор: Яна КременскаКакво да ти напиша, като думитесолени се търкулват от очите ми.Благодаря за дългото приятелство,което дявол знае за какво измислихме.Когато поверително за мен ти шепнат нещо— ти се засмей и им кажи, че не е всичко,кажи им , че зад тънката черта на грешкитеживее най-невероятното момиче.Кажи им, че наместо щураво излитанепо-щуро съм си счупила главата,и че сега единствено теб имам,а ти си най-добрия ми приятел.Какво да ти напиша? Знаеш ли,не знам защо, но дяволски ти вярвам.Като един изгубен, смешен, малък Палечкомълча, дори да ми се скараш...Каквото и да пиша, смисълътостава някъде извън мастилото,извън ограниченията на листа.Това е само сянката на мисъл.Останалото ми убягва като коткапо керемидите на...

автор: ИВАН РАДОЕВНа Станислав СивриевРадостта се появява внезапно и си отива внезапно.Една опашка на катеричка се плъзва под сърцето ти,потръпваш като на люлка от леко замайване,после се питаш: аз ли целунах вятъра, койтоимаше вкус на тръпчива умора. И заспиваш.Дали и вие усещате същото, мили жени,когато привечер доплуват до малките варосани островивашите бели забрадки, тласкани от попътна възбуда?Вие носите на раменете си малки гилотини,с които сечете главите на дългите сушави дни,вашите думи се боричкат в устата ви веселокато врабчета, които извършват публично своята любов,стигате до реката,сваляте избелелите платове, простите накити,като срамежливи принцесиразглеждате отделните части на тялотои влизате във водата, която...

Между звездите и пръстта-мълчание.Глаголицата му космическа тълкувам:аз е обвинение в очите на Вселената -троха за гладното ми любопитство -акростих на тайната.Наточенадо бялогилотина -Листът.След разхищавани признанияпрегракнах смелостта сиза последна думаи кой ли в мен тръби свирепо:“Животът ти е златна ябълка -огризва я ламичката на суетата.”Човече,инкрустирай гилотини!***Пускам те да си заминеш самощом катастрофират всички влакове,самолетите се изпарят в движениеи изтънеят пътищата - змийски скелети.Дори на светло паякът да те разнищи/въпросите му винаги са мълчаливи/ -не късай копчето на общата ми бедност.Надбягваш бягството,надбягвай го!Един случаен охлюв,отворил всичките прозорци на душата сище те настигне.И от това...

Когато си отивах сутринта към девет,до твоята възглавница забравихзелената си шапка.Ако си решил да я поглеждаш всеки ден,понеже повече не съществувамдо твоята възглавница -колко добре е станало,че я забравих.Сложи я да виси на някой стар пирон срещу вратата.Така ще можеш да я виждаш всяка нощ,когато се прибираш.Нека си остане там някъде.Около твоите много музики.Ако е паднала, обаче, между стената и креватаи се учудиш на кого ли беше,когато я намериш,върни ми я!По някого.Защото е студено....Опитах всички приспивателни,успокоителни и упоителни,за да успея да забравя, скъпи,реката,шлепа,твоята ръка на рамото ми,мойте рамене под твоята ръка...Щом всичко е изчезнало със тебе -реката,шлепа,сладките ти пръсти,и значи е настъпил...

ГРАФИКАВ очите на прозорците една вдовица мина,избягала от своя дом като от стих старинен.Трептеше въздухът и раменете й трептехапод слънцето запалено, под твърдата й дреха.Изгубила водача си, една кошута младас косите и с тъгата си изпълваше площада.И тъй красива беше нейната походка тиха,че старците дълбоко свойте ножчета забиха...Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,добра се тя до ъгъла... Нататък беше сянка.БИБЛЕЙСКИ МОТИВЖивея в ъгъла на тоя свят, къдеточовекът е навел глава над своята чиния.И дъвче яростно... И отброява часоветеадамовата ябълка на неговата шия.Това ли си представях аз, когато малък,размахал стръкче лук из прахоляка,търкалях слънцето като яйце... и лягахда спя до него в дупката на мрака.И...

ВетропоказателВетре южен,мургав, жарък,духаш върху мойта плът.Носиш ми обилен посевот блестящипогледи и ароматина цъфтящи портокали.Правиш алена лунатаи тополите плененикараш да въздишат, ала идвашпрекалено късно!Свита във руло нощта на мойта повестна полицата поставих!Без ни най-малък полъхне ме отминавай!Лудо се върти, сърце,лудо се върти, сърце.Северняко зъл,на ветровете мечко бяла!Духаш върху мойта плът,зъзнеш от зари полярни,с твоя плащ от привидениякапитании се смееш гръмовитокато Данте.О, шлифовчик на звездите!Ала идешпрекалено късно!Моят скрин е цял мухлясъли загубил съм му ключа.Без ни най-малък полъхне ме отминавай!Лудо се върти, сърце,лудо се върти, сърце.Морски ветрове и гноми,повеи отнийде.Рой комари върху розас...

автор: Ивайло ДимановНикой не е по-голям от мечтите на просякаНикойне е по-голямот мечтите на просяка...Много ви моля,не ритайтетази консервна кутия.В нея събирамтрохитеот вашата щедрост....Астрогнозия**Предсказание според звездите (гр.)Тази вечерзвездоброецът го няма в парка.Пак е хукналподир някоя комета.А от кестените,сплели триумфална арка,падат тъжни междуметия...Неочакванодъждът се пошегувас ясните предчувствияна синоптика.Лятото пристяга своя куфарс дъх на спомении евтина мастика.Есента ще дойде равнодушна,есента – министър на тревогите...И във парка празенна дърветата ще шушнеда не вярват сляпов хората и в бо...

КОГАТОВ седем без четвърт трябва да пресътворимОнова, което не посмяхме да вземем със себе си.Дали сме способни на такава стъпкаНие, прескочилите толкова много реликвипо пътя си един към друг?И какво ще стане когато… В седем без четвърт споменитеможе би ще ни сближат -като онези двама ранени самурайне успели с един замахда сложат край на живота си.Дали ще успеем да прескочим прагазастлан с ослепелите очи на времето? В седем без четвърт погледитеще се плъзнат над свечерените хълмовев очакване звъна на клепалата.Ще бъде изненада за всички ниседефения залез на чувстватаи успокоението… Когато… В седем без четвърт ако не дойдеш,неизбежното ще стане излишно.Няма да те укоря.Неравният паваж ще ме разсее с удара си.И толкова. Ако...

ЖЕНАТА КАТО ЕСТЕТИКАТя е гъвкава, двайсетгодишна, има стройни бедра,в които не успяваш да се намериш…Тя си отива!Че я притежавам – не мога да кажа, никой не можеда каже – само смъртта! Тя е скептичка, защото екрасива, а е красива със своя разнищен пуловер –чудесни гънки, които разхищават погледите, моясъщо,с дълга до кръста коса, с цвят без значениеза вас; не казва на никого колко е хубава, казвасамо, че времето е ужасно студено, а това не епокана, и е! – опитай, сигурно не ще успееш…Става за фотомодел, но не е. “Какво съм?” – пита,но боже, пази, ако зная… Рисува понякога, невинаги, винаги пее, умира все по-малко. “Обичам те”казва, но на кого – бил е единственият, била евселена –та – на кого и кому да повярваш, когато я...

автор: Пиер-Жан БеранжеАз пак дойдох, а колко време има,откакто тук живях след нищета!Но двадесетгодишен бях - с любима,с приятелите и със песента.Бях враг на мъдреците и глупците;без бъдеще, но жизнен и припрян -и весел качвах стълбите извити...Чудесно бе на стария таван!Тъй мила е мансардата позната!Леглото беше в тоя ъгъл тих.Там беше масата... Ей на стената -започнат с въглен - недовършен стих...Елате бързо, мигове младежки!Покри ви времето със чер саван.За вас залагах малкото си вещи...Чудесно бе на стария таван!Лизета пак е тук: поруменяла,красива, с чудна шапка пак дойде.Ръката й закачва вече шалана тесния прозорец - за перде.Аз знаех кой й плаща тоалета,но той красеше моя вехт диван.Аз бях щастлив със моята Лизета.Чудесно...

автор: Добромир ТоневЧе не за полет сме определенидоказа го животът ни сред клоните.Не са като за прием подреденина въздуха високите салони.И капе от сърцата ни мастилосъс цвят на полет - без размах, без име...Какви ли катастрофи е спестилаприродата с това, че не лети...

автор: Николай КънчевМоят стих разговаря на български с всички народипо земята, където безсмъртниче нека цъфти.*** Една жена, когато истински заплаче,политналата и сълза е тя саматанаправо от четвъртия етаж надолу.И вече в мрака златно паяче заплитаспасителната паяжина, на коятоще падне не ребро от мъж: перо от ангел.*** ЯРОСТ Какво че съм поет, а ти си цербер?Не искам и да зная за морето:започне ли да вие, побеснявами думите излитат като пянаот моята уста - подвий опашка,когато моята в небето пише...Аз имам кучи зъби, кучи сине.Ръмженето ми пази рая.*** КРАСОТАТи - плачеща върба с коси до коленете.Кажи какво е намерението на вълната?Да се превърне на крила и да политне.Но откъде и докъде са нейните предели?Дори...

автор: Джузепе д'Амброзио АнджелилоВинаги има някъде майка,която те чакаи се тревожи за теб,когато закъснееш вечери ти казва да внимавашда не срещаш лоши познатии лоши приятелки,които както обикновено карат да изгнияти най-хубавите ябълки.Винаги има някоя тигрица,която те чакаприклекнала в нощтана болната ти фантазияи която ще те ухапе със твоята собствена лудостзащото ти го искаши освен това никога през целия си живот не си билтолкова прекалено хитърче да внимаваш да не свършиш като парцалв обществената кофа за боклукс всекидневнабаняи четка за зъби в чашатапред огледалото.Винаги има някъде едно нищокоето те чакаи каквото и да се случиникога няма да го е еня за тебзащото дните са еднаквие всяко нещо струва колкото другото,докато...

автор: Педро СалинасТвоят начин да обичаш е да оставиш да те обичам аз.Твоето съгласие е дълбокото мълчание.Целувките ти са устните ти, които аз трябва да целуна.Никога думи или прегръдки няма да ми кажат, че те е имало и си ме обичала: никога.Казват ми го бели листи, карти, телефони, талисмани; ти - не.И стоя прегърнат с теб без нищо да те питам,от страх да не би да е лъжа, че те има и ме обичаш.И стоя прегърнат с теб без да гледам и без да те докосвам.Не бива да разбирам с милувки или с думионази необятна самота да те обичам само аз.*превод на Юли...

автор: АНТОН БАЕВБе нощ, бе утро. В Божиите дворовефалцетно се извиваше хоралът...Хилядолетия със клей от боровелекувах сам раненото си тяло.А тя танцуваше върху жаравата.И светеха петите и — две ножчета —по-смъртоносни от стрела на варварин,забита в слабините на велможа.До смърт напиваха се всички юноши,а старците издъхваха от спазми.И късаха синджирите в конюшнитежребците — целите във кръв и пяна.На сутринта, когато ме поведоха,тя стана рано и пое към хълма.По пътя с тръни и съдраха дрехатаи блеснаха гърдите и — две сълзи.Накараха я да преспи с войниците.И после я нашибаха със пръчки.„Обичам те“ — ми каза Магдалина тихо.Засмя се. И умря в пръстта под кръс...

автор: Ивайло БалабановС очите на всичките тъжни мъже от квартала,във който живее жената със белия шал,те питам - защо красотата й, господи, бялана човека със малката черна душица си дал?И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,със слепи очи сякаш крачи улисан и сами топли стотинките в джоба си, дяволът черен,наместо да стопли ръката й - бялата - там.Дали е сляп, господи, или има в очите си трънчета?Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,когато върви през света със белия шал.Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,но когато жената със белия шал минава,извади ми очите, господи, и му ги д...

автор: Николас ГилийенПрипомням си онази хладна утрин,когато те видях в един от крайните,безоблачни квартали на Хавана.Аз носех си бутилка роми тънка книжка мои стихове,преведени на немски,които, струва ми се, подарих ти.(Или пък ти не ми ги върна?)Не се сърди, но в онзи денти ми напомняше изгубено дете,а може би измокрено врабче.И канех се да те попитам:Къде ти е гнездото?Къде са твоите родители?Но не успях да го направя,защото в бездната на твойта блузка,като две зайчетатъркулнали се в кладенец,гърдите ти тъй сладко изпищяха,че ме накараха да онем...

автор: Салваторе КуазимодоНа Росана СирониНе трябваше, не трябваше, о, скъпа,да заличиш лика си от светаи мярката за красота да ни отнемеш.Ний, враговете на смъртта, какво ще правимнад розовите ти нозе склонени,над моравата твоя гръд?Не ни остави нито лист, ни словоот своя сетен ден; не каза "не" на всяко нещо,на всекидневния живот човешки.И месецът със бледата си котваотвлече твойте сънища:дървета, хълми, светлини, води и нощи;това не бяха смътни чувства,а сънища действителни,които мисълта погуби,когато неочаквано за тебереши безволната постъпка и часа й.Сега зад тежки порти си заключенати, неприятелката на смъртта. - Кой вика?За миг един погуби красотатапрониза я завинаги, разкъса я,без да пожалиш леката й сянка,танцуваща...

автор: Уилям Карлос УилямзСпоред Брьогелкогато Икар паднабе пролетедин селянин орешенивата сицелият блясъкна годинатабе буден и пламтешеблизоръбът на моретообсебен отсебе сисе потеше на слънцетотопящовосъка на крилатанезабележимоблизо до брегасе чупочти недоловимо плисъки това беИкар който се давеше Ивайло Дагнев - превод от англий...

автор: Весела ДимоваКрасавице,не обвинявай звяра,че ден за ден живеебез надежда.Че с девет ключапортите затварякъм миналото...И не го поглежда.Не го упреквай,че не хваща вярана сладки думиот случайни хора.Че огън зълдушата му изгаряи мрази всякаевтина престореност.Не го виниза черната магия,която го е скрилав чужда кожа.Такъв го приеми -като стихия.И честно го обичай.Ако можеш...След бояПриличаха на грешници възкръсналиония, оцелелите след боя...А мъртвите - земята ги прегръщашебез разлика за чужди и за свои.И в ужас ням очите тъпо гледахакак слизаше от знамето разнищенов окопите им, кървава, победата -така желана!... И така излишна.А после тя си тръгваше със залеза,отиваше си, светла и голяма,като пожар, в просторите запален...Илюзиите...

автор: Кольо СавовПо дяволите тази сребърна луна,над дървените къщи дето е увисналакато старинна обецаПо дяволите песните на гръцките китарина тихите вълни и кипарисите,когато всичко е фалшив декор.Кой пее? "Присе агами му..."Кой иска любовта да се завърне?По дяволите тази сребърна луна!По дяволите нежното танго и влюбения танц на чайките,които са забравили ,че се намиратна покрива на публичния дом.Едва ли има нещо повечена тази улица крайбрежнаот къщите където се купуватна гладните момичета душите.примигват жълтите фенеринад стълбите на живите ковчезикъдето се погребва любовта...Примигват жълтите фенерии стях зоват модерните Венери...А на небето има , Боже мой,такава сребърна лунакато старинна обиц...

автор: Михаил БерберовТи още нищо не знаеш,светулке,сгушена в шепите на сърцето си.Ти си цялата обич сега.И светът е за теб обич.Твойто познание почва от тук.Ласките на ръцете ми вечер са цяла вселена за теб.Силни са мойте ръце. И ти се докосваш до силата.И сияеш от гордост, превръщаш се в тръпка, която изгрявав крехкия мрак на косите ти.Тръпка, която изпълва сумрака в мене.Но не знаеш все още…И бързаш.В спиралното време сплетена, ти си пъстърва,която се гмурка в прибоя на тялото,пъргава смугла светкавица, още нехайназа огъня, който запалва.После се сгушваш в очите ми – светлинка от далеч долетяла,спряла се в мойте зенициОтдих ли търсиш?В тези кафяви и гладки от взиране пропастивлизаш сама. Знаеш ли кой те очаква?Там непознати...

автор: Мартин ЗлатевЖаден съм и пия олиои след товаТой забравя да си вземе медикаментитемалкото синьо кръгчешкафа влявослед това забравя и обувкитепердетата се превръщат в жеравиа бутилката с кола в калинкаи докато диалогизира съществуването сисъс света,една пейка разказва за младостта сихор от врати пее руски романсиспирката го съветвакое небе да изберече хрупкавото е най-вкуснои хората някак странно танцувати всички са влюбени в негоа той обича да целуваи после в автобуса,гледайки страничното стъклотова, което вижда тамполу-прозорец и полу-огледалоще му прошепне, чеТой всъщност съм Ази ще се зачудии ще се разплачеа аз ще го успокояи ще стисне моята ръка ляватанеговата дяснатаи в тази абсолютна не-свободада си делим едно...

автор: Валери ПетровСбогом, мое море, сбогом, мое море!Още топло е, още е лято,но от час там над нас се върти, без да спре,вече първото щърково ято.То се сбира, разрежда, дълго се вийна различни въздушни етажи.Сбогом, мое море! Дойде време и нийда събираме вече багажи.А пък колко обичам те: нейде встрани,не летовищно - диво и степно,мое синьо море от детинските днидо задъхване великолепно:със чаршафа опънат, с дома от камъш,със заритите в пясъка котви,със варела ръждясал, със младия мъж,който риба на спиртника готви,и с момичето русо, което лежиили иде във весела блузаи вода във кесийка от найлон държикато жива прозрачна медуза.Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.Даже просто ми иде да плача.Този мъж не съм аз, този мъж...

автор: Борис ХристовС диви круши и резенче хляб във торбататя пристигна - хвърли в ръцете ми шалаи прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм женатана всички мъже и на мъртвите даже."Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа -аз припаднах до двете й връхчета тънки...И притиснати в тъмното като дини пращяхме,докато не напука гърба си старото слънце.Но напразно горя мойта свещ и напразно се стичаот окото на чайника топлото мляко -както в праха на игрите се губи детето и тича,така се изгуби и тя подир бялата пара на влака.С диви круши и резенче хляб във торбататя сега е при друг и навярно се готви да каже:"Аз пристигнах... Аз съм Мария - женатана всички мъже и на мъртвите даже..."Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпругана...

автор: Борис ХристовТой има белег на челото си и сяда винаги накрая.Дори когато е висок, самотният човек е малък.Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеало.Глава на кон в полето свети и самотният човек отивада я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.Докато другите крещят или говорят за изкуство,самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.Но ако пише стихове, той непременно ще оставиедна сълза в очите или драскотина в паметта ви...Той има дом и топла супа, но е толкова затворенживотът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,той може пепел да яде, но няма да се моли.В какъв ли огън е горял и под каква ютия...

автор: Петър АтанасовВ живота си обичах две жени.Едната вече кротко отминавакъм залеза на земните си дни,а другата - не я познавам.Едната ме роди и приласкадо себе си. И аз съм оттогавабезпомощен без нейната ръка.А другата - не я познавам.А другата - сега изпитвам страхи някакво безсилие пред нея,защото аз така и не разбрахжена ли беше тя или ид...

автор: Емили ДикенсънДушата прави строг подбор на тези,със които смята да общува.После се затваряи ограничава своя кръг за достъп.Щом затвори своята врата,от зрелия богоугоден свят избранна светостта недосегаемане се натрапва никой вече.Равнодушно отбелязваспрелите за малко колесниципред външната й порта ниска,че се трупат за почивка.Равнодушно наблюдава императорът,когато коленичи върху нейното колимче,без да се вълнува.Знаех, че си бе избралаот народ богат и щедро надарен,(от какъвто смятам бе и тя), един другар.След туй затвори си черупката,за да се вкаменят като безчувствена скала -вниманието проявено и ухажването подарено.Превод от английски: Искра Пенч...

автор: Ралф Ротман Вие, жени, насаме с хладилника,свързани с парцала за прах,с един живот без любов,погрижете се за момчетата,които скучаят по улицитеи гледат как миете прозорци,възхищават се тайно на вашите гърди,на божествените ви бедра -подарете им усмивка, защотоза вас те бленуват.Облекчете им летните мъки,освободете ги от техните кожени якета,от техните тенекиени думии хромирани чувства, покрийтетръпнещата им голота с целувки.Бъдете добри към утрешните мъже, мили мои,задоволете с тях желанията си;попречете им да станат и те като другите,жестоки и хладни,а цъфтящите им жени да униватнасаме с хладилника и парцала за прах,в един живот без люб...

автор: Елена Торес ПонсНякой е идвал тази вечер.Предчувствам го, докато търсяключовете в чантата,докато отварям врататаи прибирам от подаедна жълта хартия.Някой е написал думата „отсъстващ“и си е отишъл безвъзвратнокъм несигурността.„Пощальонът винаги звъни два пъти“.Но любовта е бюрократ,неразбиращ от разписанияи винаги ни посещава,когато вече не сме вкъщи,когато е вече прекалено къс...

автор: Конча ГарсияЖива съм. Дочувам птици,тъй като завеса закрива прозореца.Но съм жива.Също така съм скритаи затъвам в табуретки. Забелязвам,че да се научиш да живееш е подтикващо,за да се учиш да умираш, но съм живав един коридор, който ме водинакъм гласове, които не ме викати искат джин от човек в бяло,облечен като аптекаротпреди век. Усилните ми будуванияме карат да мисля за разстояниетокато да е абстрактно да си на три местаедновремен...

Автор: Жак ПреверВратата, която някой е отворил,вратата, която някой е затворил,столът, на който някой е седнал,котката, която някой е погалил,крушата, която някой е захапал,писмото, което някой е прочел,столът който някой е съборил,вратата, която някой е отворил,пътят, по който някой е тичал,гората, която някой е стигнал,реката, в която някой е скочил,моргата, в която някой лежи.Превод от френски Валери Пет...

автор: Петър ЧуховТя държи ключаот семенните ми торбичкислага го в началотона петолиниетопали лампата с негои я загасянавива пружинките на играчкитенакрая заключвавратата на спалнятаи преди да го хвърли в езеротовнимателно го окачвана врата си* * *Сънувахлявата ти ръкатолкова истинскаче си помислихне може и дяснатада не е наблизоза да я видяа после и цялототялодушатаи мислите титрябва самода извикам в тъмнотосветлинаповече светлинаНедейпрошепна ми Мефистофелтова са твоитепредсмъртни думи* * *Когато си тръгнеот нея оставатретото лицепървото и второтоса някъде другадеразхождат се заеднотези красиви лицаособено второтовсички обичат да му говоряття крие първотозад големите си очис дълги миглитя крие първотоно аз го виждампонякогаето...

автор: Йордан Кръчмаров IОт дивите им сватби няма помен.И няма за вълкодави семе вече.Пресъхва жилавия корен,като човешкияизглеждал вечен.IIИ няма бяс.И няма страхове.До кокал зъби никой не забива.Поджавкат в кръчмата мъже,посдавят се за капчица ракияи после срещу мътното небебезмислено и тъпо вият.* * *В ръцете ми -изровен черепразсипва се на облачета прах..Постеля за щурецслед двайсет века -това съм ...

автор: Йосиф БродскиОтивам си от този град като Тезей-от лабиринта си, оставил Минотавърада си си смърди, а Ариадна – да си гукав прегръдките на Вакх. Каква победа!Апотеоз на героизма! Богни определя срещата, когатосъс центъра сме свършили, и вечев покрайнините с плячката си бродим,напускайки завинаги града,където никога не ще се върнем.Убийството все пак си е убиство.за смъртните е дълг да се опълчатсрещу чудовищата, но нимае казал някой, те че са безсмъртни?И ний не можем да се видим, чеот победените сме по- различни:Бог ни отнема всичките награди(но тайно от очите на тълпата)и заповядва да мълчим. И си отиваме.Наистина завинаги сега.Ако човекът може да се върнена мястото на местопрестъплението, там,където...

автор:Йордан КръчмаровСАМО ЗА АПОСТОЛИУсещам - някой ми копае гроба.Поти се . Риза хвърля през нощта.Превърта мънички очи с тревога.Заплашват го светулки и листа.Разбира се, не се учудвам много.Безсмъртни няма. Аз също ще умра.Не знам кога. Но може да е скоро...Поезно е да имам всичко под ръка.И съм готов, но ми е само свидноза мъките на бедния гробокопач.Горкият. Самонаказва се активно -отшелник в този еретичен свят.През тази нощ той можеше да любислед чаша вино хубава жена.На карти - да печели или губи.Или поне да се наспи в нощта.О, боже! Помогни да свърши скорона гробокопача нощното тегло!За мен два метра са ужасно много.И прав да ме заровят - все ми е едно.ТЪЖНОТъжен старец... И тъжен козел.Само звънецът - излъскан...

автор: Г.РубчевРъждивият дъжд пренебрегва сезонитеи разрязва с триона си въздуха.Край армии - храсти подкастрени рози,котараците улични плъзват.Ръждивият дъжд, който спира над будките,свойте шарени лампи запалванад сгради, трамваи и радости блудкави,и се кълчи и плиска нахално.Издират небето два котешки нокътя.Като в баня голямо е ехото.Градът, сякаш гледан с концертен бинокъл,е подскачащ и гъвкав, мяукащ и крехък е.Колите политат - как бързо пролазват! -фокусират дъждовната оптика.Над парка е легнал замислено залезъткато труп на прегазена котка.Г.Рубчев - "Зона...

автор: Полина ВълчеваМирише на прасе и на огън;по земята елите са пръсналижълти иглички -като че ли се е постригвало слънцето.Мляко се кваси.Рано е.Село е.Тя беше цялата вежди,той - цял рамене;ръбът на масата - насочен в коремите,ей тъй, дискурсивно, отпиваха с лед.Мръсната вилица,чашата с ланшно червило,келнера пиян,ексхумираната покривка,която се сменя веднъж на сезон -нищо не виждат.Може и да е от...любов...Но като живееш във щайга,прошнурована, с клеймо сигнатурно,заемаш си плитката клеткаи не само таванът е нисък, а и пода - висок,като си се пръкнал шише сред шишетазад бирената решетка на условен баркод;като те стяга капачката,касата,дъното,като - по дяволите - си само шише,как да обичаш,да чакаш,да вярваш, да молиш(и...

автор: Albatros (Валери Станков)Посрещнете жената, която преспа със поета -и му купи чорапи на ъгъла.Посрещнете светицата.Нека целият град да я види как си шепне куплета,в който той я сравняваше с птиците, малко преди да си тръгне.Тя е толкова хубава, както си мърда устните, както се люшкатгърдите й като пияни кораби.Този неин поет има бяла душа, шише вино и съдрани обуща,но обущарят умря,а обущата на поета не пущат корени.Да й сторим поклон, че го нахрани и му среса перчема по-иначе.И поетът сега не изглежда чак толкова зъл.Този неин пройдоха и непрокопсаник ще се върне...

автор: Елин РахневНе зная как да се държа , когато ме обичат.Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувамси лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми.Понякога стоя със часове. И пуша фикуси.Зениците ми скачат до Зеландия. И по-натам. Тогава търкамтялото си в будката за вестници. Така се зазорявамнякой път. Пред будката за вестници.След това отивам в къщи. Слушам музика. Основновехти банди. Говорим си със Юлия. Сънуваме, перем,поливаме цветята. Не пускаме пердетата. Минаватседмици, сезони, кораби. Поливаме цветята. Сутринградът е по-особен, по-епичен. Мирише на млеко идюли.Търкаляме се в подлезите му, по кафенетата.Четем списания и вестници. Понякога говоримза България. Крещим. Небето е с хиляди етажи.Напиваме се...

автор: Силвия ПлатАко се усмихнеше, луната би приличала на теб.Ти имаш същото въздействие:На нещо хубаво, но неоставящо нищо след себе си.И двамата сте безмилостни крадци на светлина.Устата й във форма на О скърби за света; твоята е непокътната,И първото ти призвание е да приковаваш всичко.Събуждам се в мавзолей и ти си тук,Пръстите ти почукват върху мраморната маса,търсещи цигари,Надменен като жена, малко по-малко нервен,умиращ от желание да кажеш нещо неуместно.Луната също унижава своите предмети,но денем е абсурдна.Недоволствата ти, от друга страна,пристигат по пощата с любящо постоянство,бели и празни, обширни като въглероден окис.Нито един ден не е защитен от нови твои действия,може би си на развлечение в Африка, но...

автор: Силвия ПлатАз съм сребърна и точна. Без предубеждения.Това, което виждаш, поглъщам го веднага.В чистия му вид - без примес от любов или омраза.Не съм жестока, само съм правдива ---Око на малък бог, четириъгълно.През повечето време медитирам в отсрещната стена.На точици е, розова. Толкова дълго я гледахче се превърна в част от сърцето ми. Но тя трепти.Лица и мрак разделят ни отново и отново.Сега съм езеро. Една жена над мене се надвесва,търсейки моята близост, заради това, което е.След това извръща поглед към лъжците - свещите или луната.Гърба й виждам и го отразявам точно.Възнаграждава ме със сълзи и разтревожени ръце.Важна съм за нея. Тя идва и си отива.Всяка сутрин лицето й замества мрака.В мен тя удавила е младо...

автор: Николай МилчевКафето дими като негърка,загърната в бяла хавлия.Тази чаша е топлаи мъркаща.Протегни ръка.Вземи я...***Разрежи ябълката на две.Тя ще ти заприличана застанало на коленехубаво, голо момиче.И погледни отзад -ще видиш полукълбата,семките, мекия цвятна таза и на бедрата.И преглътни. Наумправи каквото искаш.Сладкият сок струи,от ябълката изстискан.***Млякото обича ягоди,ягодите - захар.И пижамите след ляганеягоди беряха.Станаха червени, алени,млечни, захаросани.После, паднали сред банята,смееха се боси.После там ги изоставиха.И сега под душадвайсет пръстчета удавениникого не слушат.***Еленът легна на леглотои глътна хапче тишина.На стола дремеше сакотоот боровинки и листа.Еленът взе любовна книгаи с клонестите...

автор : Мартин Златев Три денаказвам"обичам те"с три думи:"искам да умра"най-ужасното е високият ти гръбв далечния край на леглототази планета е прекалено малка да ме поеме целияникой град не е достатъчно различенда се чувствам на мястото сикогато говорим за Твоите плановеаз съм мухатакоято доброволно се беси на паяжинатакаквито и глупости да измислямняма да те впечатлябейб, моля те, направи краяне, ние не говоримти не говоришзатова се превръщам в студенотокоето склерозира радиаторитемасата във всекидневната е кръгладенят е пети януариостават ни три денатри пъти сексслед който идва най-страшнотосамо двамата смеа ти се заключваш в тоалетнатаприсъствам от страхв останалите пет стаи едновременнотри денатри денатри денасутринта...

автор: Владимир НабоковПрипламнал яростно и пъстро,сред дивата обрасла степзамаян се въртя и търсяследа, оставена от теб.А във пространството безликоту близо или отдалечбезумния ти смях ме вика,гори ме звънката ти реч.По козината ми полекасе стича мед и звън, и прах;не чувам нищо - само екотот твоя незаглъхващ смях.От яростен копнеж обсебен,залутан в сляпа синева,кръжа опиянен от тебеи дУша в гъстата трева...За да те стигна в кът усоен,при извор с тиха светлина,за да те грабна лудост моя,сребриста, тръпнеща сър...

автор: Олжас СюлейменовЗасипва къшлака с пясък,засипва го, а аз треперяв немощ –ни да бягам, ни да тръгна някак,от минарето крещядо среднощ.На този век последният виккато вихър над пустинята е тръгнал,вее и мачкасто коренища,сто ствола от оазиса изтръгна.Закривам с длан уста,закривам очи с дланта сии оплаквам тези места,градината с плод и рода си.Плача до гърло го затрупва пясъкът,но той пълзи, пропада,върви,надига се,крета едвам,следа оставя – следата кърви...Над пустинята минарето стърчи,вие дълго,кучешка морда раззинало.Засипва го къшлака таранчи*,засипва го и заспива.*Таранчи (тюрк.) – земеделецпревод на Димо Боля...

автор: Жан Арпти си толкова синя пролет моядобре си се устроилатолкоз по-зле за лятото ако не е доволнозвънят зелените перукиколко ли е часътлято без четвъртзвездите разкопчават своите корсажиразпръскват сладострастните си розистрелките на деня показват юлиа зимата отново идва твърде къснопреметнала през рамо като пушкаедин човек по-бледен от снегаумрял от всекидневните лета на зиматамногото лета правят дори кафето кръглоа всеки понеделник идва зиматя реже черното от бялото на двенапада всяка част отделно с остър ножа в туй време спи стопанинът на домавърху уханните си коренине го събуждат изстрели от черното кафени снегът тъй рано завалял през таз годинавали върху намръщените гномикогато бримките се късат на гърдитеа фиксираните...

Тя е тънка в талията, пълна под блузата, свежа и млада,ако тръгне да става, кръстът й току се пречупи.Какво блаженство е да се лежи с неяв студеното дъждовно утро,повалена за наслада от мъж - не груб, не с лош дъх.Пълнобедра, изнежена девойка със закръглени лактии колене, и сякаш нозете й са обути в тръни.Щом се изправи, от кутия за благовония се разнасядъх на мускус и червен жасмин от ръкавите й полъхва.Една градина от градините на хълм - тревиста, зелена -над която е валял обилен, проливен дъжд.Грее там като слънце свежа звезда, потънала в растителностгъста, изкласила, в най-цъфтящия сезон,в ден, когато от нея се носи прекрасен аромат,но по-хубав е този на любимата, когато наближава привечер.Свързах се случайно с нея,...

автор : Чарлс Буковскинямаме пари скъпа, но имаме дъжднаречи го парников ефект или както пожелаешно просто вече не вали както по-рано.особено си спомням дъждовете отвремето на депресията.нямаше никакви пари но имашедъжд в изобилие.не валеше само една нощ илиедин ден,ВАЛЕШЕ 7 дни и 7нощии в лос Анджелис уличната канализацияне беше направена да понесе толкова многоводадъждът валеше ПОРОЕН иПОДЪЛ иНЕПРЕСТАВАЩСЛУШАХМЕ как барабани попокривите и по земятаводопади от дъжд се стичахаот покривитеимаше и ГРАДУШКАголеми ЛЕДЕНИ ТОПЧЕТАбомбардирахаексплодираха разбивайки се в разни нещаи дъждътпросто неСПИРАШЕи покривите протичаха –купичкиготварски тенджерибяха поставяни навсякъде;водата капеше в тях шумнаи трябваше да бъдат изпразваниотново...